ГТЕ
-Извинявам се за цирка, който трябваше да гледате. И за това, че публично направих синът ви за смях. - почесах се неволко по врата и бях готова за поредната доза скандал. Но уви.
-Той си го заслужи! Повече ми е жал за косата му, отколкото за самият него. - засмя се, е или поне опита. Знам че не ѝ лесно, но в край на сметка никой не я кара да бъде до мен и да ме подкрепя... Вълна на успокоение обля тялото ми. Но пък и нова вълна, с болка се разби право в сърцето ми. Нима всичко е било лъжа, нима всяка дума, която сме изричали е била просто измама, една красива, прекалено красива измама.
-И въпреки всичко ще кажа нещо в негова полза. Ако с нея се чувства щастлив нека бъде с нея. Аз ще бъда щастлива, когато и той е щастлив. -Поредното банално изказване, поредната боза от устата на поредния човек...
-Искаш ли да отидем на друго място? - тя ме подсети, защото ние бяхме пред входа на заведението ии Хари ни виждаше, както и ние него.
-Хайде! - още преди да направим първата си крачка телефонът на госпожата звънна. Тя зарови в чантата си и го извади точно преди да прекъсне звъненето.
-Ало!
...
-Не, не съм аз, но тя е до мен, ще ви я дам. - тя ми подаде телефона.
-Ало! Кой е?
...
-Нещо с майка ми ли? - сърцето ми заби лудо.
...
-К-ка-к-во? - щом чух думите му, загубих представа за всичко. Телефонът се изхлузи от ръката ми и падна. Очите ми се напълниха със сълзи. Горещината по бузите ми, студенуната в тялото ми, задуха в гърлото ми.
-Елена, какво стана? Еленаа! - гопожата ме разклати, но аз бях в транс, не можех да отреагирам, не можех да проумея какво точно бе станало преди секунди.
-Ало, какво става? - вдигна телефона и попита.
...
-Сигурен ли сте?
...
-Б-благодаря. - прибра телефона и ме прегърна силно.
-Мамо, мамо не ме оставяй, не си отивай, не ме оставяй по разбита от всякога...
-Ще издържиш, ще стискаш зъби, защото и това ще отмине. Чуваш ли ме скъпа.
-Не мога повече. Все аз, все Елена трябва да бъде силна, все Елена трябва да понася ударите на съдбата. Как искате да се държа, как очаквате да бъда силна? Майка ми се е самоубила, умряла е, а аз, аз какво правя, изсипвам спагети върху главите на хората... - крещях неконтролируемо, сълзите мокреха и дрехите ми. - МАММОО, НЕ СИ ТРЪГВАЙ. ВЪРНИ СЕ МАЙЧИЦЕ, ВЪРНИ СЕ! -'гледах към небето и сдирах гърлото си.
-Майко какво става? - Хари дотича, а заедно с него и половината заведение.
-Остави ме, тя ме остави, Хари! Тръгна си, остави ме на предела на съдбата, остави ме без дори да помисли, какво ми причинява.
-Кой те е оставил? - обхвана лицето ми с ръцете си. Гледаше ме право в очите. Пробождаше ги, сякаш куршуми се забиваха в тях. Усетих задух, по силен от всякога, по болезнен от всичко друго на света. Очите ми се замъглиха. Организмът ми се отпусна. Тялото ми полета назад. Хари ме хвана през кръста, след това ме взе на ръце и ме качи в колата си. Майка му се качи също.
ГТХ
-Майка ѝ се е самоубила, Хари.
-Какво говориш?
-Не знам нищо повече, знам само това, че вече не е сред нас.
-Аа Елена добре ли е? - гласът ми трепереше, беше ме страх, че може да ѝ се случи нещо, беше ме страх, че ще ме остави. Един такъв ненапускащ страх се беше вселил в умът ми, та чак мира не ми даваше.
-Д и затова карай към вкъщи, няма да я водим в болницата.
-Сигурна ли си, че нищо ѝ няма?
-Убедена съм.
***
-Сложи я да легне. - кралицата майка не спираше да дава заповеди. Поставих нежно Елена на леглото. Седнах до нея, а майка ми напусна стаята.
-Обичам те, скъпа! Въпреки че няма да бъда с теб, ти ще чувстваш, че те обичам. Нещо отвътре ще те човърка и ще ти казва: „Хари те обича, не се отказвай от него”. Послушай сърцето и вътрешният си глас, никога няма да сбъркаш. Знай че каквото и да става, аз ще бъда до теб. Винаги ще бъда там където и ти. Ще съм свидетел на щастието и болката ти. Ще бъда на ръка разстояние, ти няма да знаеш това, но ще го усещаш, скъпа моя. Обичам те по мой си начин, по начин по който не съм обичал никоя друга. - целунах челото ѝ и с насълзени очи напуснах стаята.
