ГТЕ
-До тук добре! - Ан отдъхна и разтърка очите си.
-Няма да правя нищо повече! - наистина не ми се правеше абсолютно нищо. Единствените неща които искам са цигарите и алкохола. Не съм стигнаа до алкохолизъм, но все пак това са нещата, които все още ме държат.
-Ау и още как! - усмихна се и излязохме от банята.
-Добре ли си? - Хари веднага се залепи за мен.
-Интересува ли те? - подминах го и легнах на леглото. От нощното шкафче взех кутията с цигари и запалка. И тровенето да започне сега... :)
-Хайде ставай излизаме! - с неговите заповеди...
-Първо няма да излизам по хавлия и второ няма да излизам с теб! - директно отсичане.
-Облечи се и излизаме!
-Кое не разбра? Казах че няма да ходя никъде с теб! Вместо да си губиш времето с „луда” като мен, ходи при годеницата си. Мисля, че няма да ѝ стане приятно, когато разбере, че си при мен. - исках да изляза с него, но донякъде предпочитах да си остана затворена в стаята. Без светлина, без храна, без външен свят, без реалността... И най-вече без него.
-Няма да ти се моля повече. Не искам да се занимавам с лигли като теб, и най-вече с такива които не знаят какво искат. Стой си тук и се депресирай.
-Върви си при „зрялата” годеница и не идвай повече. - излезе заедно с майка си. По тях заключих вратата и отново се върнах в леглото.
Ако аз съм лигла, приятелката му е хиляди пъти лигла. Въпрвки че думата не се приема за чак такава обида, мен ме заболя. Той дори не разбира какво чувствам, не може да надникне в душата ми и да види всъщност колко зрял човек съм. Отново се разплаках, защото може би не ми оставаше нищо друго.
Денят ми мина по обичаен начин за мен. Но мисля че съм готова да изляза. И то без компания. Ще изчакам госпожата да заспи и отивам да се забавлявам и да не забравя най-важното, да пия. При тази мисъл лицето ми грейваше. Горчивият алкохол, вече не беше толкова горчив, той беше моят въздух, моята хидратация. Той беше нещото което ме поддържа. Е това вече са думи на типичен алкохолик...
-Елена аз ще си лягам! Ако имаш нужда от нещо ме извикай! - идва като по поръчка. Аз тъкмо за това си мислех и тя си ляга. Ей пълно щастие...
-Добре, лека нощ! - докато изричах думите си умирах от смях. То не че имаше на какво да се смея, но стига сълзи!
Съблякох хавлията и я хвърлих на земята. Облякох обичайното за мен, черно бельо. Къси бели пантолони и сив топ. Чантичката и обувките бяха в черноо. Вързах косата си на конска опашка, а лицето ми се беше сто процента натурално. Отворих нощния шкаф и взех телефона си. Имаше 40% батерия. Мисля, че ще ми стигне за нощта. Сложих всичко в чантичката. Отворих вратата и много тихо слязох на долния етаж. Взех ключовете от закачалката и излязох.
-Госпожице да ви закарам ли? - един от охранителите ме спря.
-Ъъ не, ще си взема такси.
-Приятна вечер! - усмихна ми се, а аз го отминах без да му казвам нищо.
Точно когато излязох видях едно такси. Махнах му и спря. Качих се и потеглихме. Това се нарича късмет. Да излезеш от вкъщи и в това време да мине такси.
Слязох пред един клуб. Както обикновено на вратата имаше охрана.
-Почакайте! - тъкмо щях да вляза, но ме спряха.
-Кажете!
-Имате ли резервация?
-Резервация ли? Амиии... - някой си господин ме прекъсна.
-Тя е с мен! - когато се обърнах се срещнах с две зелени очи, и ухилена до уши физиономия.
-Ако знаехме, нямаше да я спираме. Извиняваме се, г-жице.
-Няма проблем. - минах между мутрите и се запътих към бара. Но нечий ръце ме спряха.
-Кой? - облегна ме на стената и ми запуши устата. Харолд излиза със старите си номера. Сърцето ми се разтуптя с пълна сила.
-Стар приятел, сърничке! - усмихна се и се насочи право към врата ми. Мръднах се и целуна стената. Засмях се, а той се намръщи.
-Не се мръщи, приятелю. - обърнах се и продължих пътя си. Седнах на бара и си поръчах шотове текила. Да, щях да си ги изпия сама.
-Заповядайте!
-Благодаря.
-Аз ти помогнах да влезеш в бара, а ти се отдръпна от мен. Дължиш ми услуга сърничке. - намигна ми, и взе една чашка. Следях ръката му и го убивах с поглед. Само си мислех, че ще си ги изпия сама... Сега аз бях ядосаната.
-Не предлагам услуги, Стайлс. - облизах устните си и изпих чашката на екс. - Ето там са тези с услугите. - посочих няколко момичета, които бяха насядали в скутовете на различни типове.
-Аз искам теб, а не тези! - сложи ръката си на крака ми.
-Аз пък, не! - махнах ръката му, но той пак я сложи.
-Поне веднъж си признай, че ме искаш! - засмя се, а аз вече усещах червените си бузи.
-Отивам до тоалетната. - по най бързия начин влязох в тоалетните и пуснах водата, загледах се в огледалото и за миг затворих очи, но нечии ръце обхванаха тялото ми и бързо ги отворих, в огледалото видях...
