ГТЕ
Разтърках сънено очите си и се изправих. Но най- интерсното е, че не съм в колата нито пък в моето легло. Стаята беше мрачна, студена, гледката през прозореца беше сковаваща.. Имаше легло, голям гардероб и тоалетка. Пред себе си видях две врати. Опитах да отворя едната, но беше заключена, приближих се до другата и натиснах дръжката, вратата се отвори и пред мен се разкри огромна баня. За разлика от всички мрачни предмети, поне тя беше по-разноцветна. Затворих вратата и застанах на прозореца. Единици птици минава и пак се скриваха. Дъждът мокреше прозореца, а вятъра брулеше листата, снегът вече отдавна се беше стопил и сега нямаше и следа от него. Нищо не е станало,нищо не е било... Толкова е студено, толкова е тъжно, месец Март минава, а в душата ми студът остава...
Несъзнателно от очите ми закапаха сълзи. Но не ги изтрих, а напротив оставих ги да се стичат по горещите ми бузи, всяка сълза, която се спускаше не успяваше да достигне края на лицето ми, а изсъхваше, заради алените горящи бузи. Огън гори, вън и вътре в мен. Студ сковава костите и тялото ми. Омразата нагло си проправя път до сърцето и ума ми. Любов, какво да кажа за нея... Не съм обичала, не съм обичана. На мястото на любовта съм поставила просто нищо. Не знам какво е да обичам и не зная какво е да те обичат. Дали боли, дали сърцето ти се разкъсва на парчета, дали в очите ти гори силен пламък, дали си готов да сложиш край на всичко и да отидеш при любимия? Въпрос след въпрос, но отговор никакъв...
Вратата ми се отвори, не се обърнах, не искам да виждам този който ме е купил...
-Елена! - грубият и плътен глас огласи стаята. Усешах стъпките му, беше на една ръка разстояние. Просто затворих очите си и ги разтърках. Ако това е сън нека се събудя, ако това е сън нека да спра да го сънувам...
Нечия ръка докосна рамото ми, аз трепнах и се обърнах. Очите ми гледаха неговите, дишането ми беше бързо, докато неговото нормално, лицето ми беше намръщено и унило, а неговото грееше... Очите, залени са, красиви са, само с един поглед можеш да се загубиш в тях, с един поглед можеше да те изпрати в най-зелените гори... Косата му беше къдрава и кафява, беше висок и изглеждаше много добре. Красив, като Луната, парещ като Слънцето.
-Толкова си красива! - вдигна ръка, за да погали бузата ми, но аз направих крачка назад.
-Н-нне м-ме ппипа-ай!
-Елена, Елена, Елена... Май не знаеш правилата, но аз ще ти ги кажа. Аз съм този който дава заповеди и нареждания, ти и всички хора в тази къща слушате и изпълнявате. Ако искам да убия някой го убивам, ако искам да чукам някоя го правя, ако искам да те оставя ще те оставя, а и не забравяй, че аз те купих и ти си моя собственост и ще правиш каквото аз кажа... Ясно ли е скъпа ми Елена? - засмя се, а аз го гледах глупаво.
