ГТЕ
Влязох вкъщи, заедно с Даниеле. Веднага отидох да проверя Елена.
-Миличка, добре ли си?
-Х-хари? - устните й бяха по-сини и от преди. Трепереха като лист.
-Т-о-ой, ъм...
-Тук съм! - когато чух гласът му, се стъписах.
-Ти?
-Елена, скъпа сега е време да те заведем в болница. - повдигна я и забяга по стълбите. Качи я в колата си, а преди да е потеглил се качих и аз.
ГТХ
-Що за детинщини? - тялото ми кипеше от гняв, а очите ми гледаха в огледалото, с помощта на което успявах да видя Елена.
-Виж... Хари.
-Няма какво да гледам, Ашли. Тя те е манипулирала, а ти не си могла дори да оспориш думите ѝ... - затиснах още по силно волана, а тя потрепери.
-Ами какво можех да направя? На теб ти е лесно. Забавляваш се с курвите си и не береш грижа за нея. Питаш ли ме как въобще търпя непоносмото ѝ поведение? - размахваше ръце наляво-надясно, а аз бях изключил и игнорирах ненужните ѝ обяснения.
-Какво толква? Тя ли е единствената жена на света? Някаква лигла, с раздрусано психично състояние. - когато приключих с думите си, едва не си забих, един в лицето. -Не исках да кажа, това! - опитах да се оправдая, но късно...
-Радвай се, че не те чу! - изръмжа насреща ми. Беше като някоя свекърва.
-Казах, че не исках да кажа това. Какво повече искаш? Да го кажа по телевизията, за да ни разбере цял свят? - захилих се.
-Колко смешно!
-Спри да се заяждаш, с мен! Ако ти е толкова скучно, си намери друго забавление. Ясно!
-Не, не е!
-Това беше заповед!
-Харолд, свърши времето, в което можеше да ми държиш устата затворвна. И сега ти ще ме чуеш, защото ми кипна! - още малко и щеше да започне да скърца със зъби. Не я бях виждал в такава светлина. Доста се изненадах, признавам си!
-Ако мислиш, че думите ти ще ме трогнат, лъжеш се, скъпа! - облещих се насреща ѝ.
-Или ще слушаш и изпълняваш, или... - не я оставих да довърши и я прекъснах.
-Или какво?
-Щом ме предизвикваш, добре! - хвана волана и започна да го върти.
