ГТЕ
-От теб искамм... - докато потъваше в мислите си, мислех план за бягство. В главата ми се въртяха хиляди идеи, но никоя не можеше да се реализира. Погледът ми се спря на една ваза. Но нямаше как да я взема.
-Хари ще те прекъсна за момент. Би ли ми дал вода?
-Да, сърничке. - отговори толкова спокойно и в същото време ядът му преливаше. Отдалечи се и излезе от къщата.
Бързо взех вазата и застанах на вратата. Когато се отвори той дори не ме видя и продължи напред. Разбих вазата в главата му, а той се обърна към мен и се хвана за раненото място. След като отдели ръката си, видя кръвта и се усмихна. -Хайде вървете си... - не довърши и падна назад. Косата му се разпиля по лицето. Къдриците му бяха все така буйни, сякаш гривата на кон.
Ръцете ми се разтрепериха. Сърцето ми щеше да спре.
-Х-хар-и! - с треперещ глас изговорих името му и седнах до него. Обхванах лицето му с ръце и легнах върху гърдите му. Сърцето му биеше все така лудо, както първият път.
-Елена! - Ашли извика и дойде, седна до мен и хвана ръцете ми.
-А-аз, а-а-з го н-ап-р-ав-их, н-а-п-рави-х го... - гласът ми трепереше, болката в тялото ми стана още по-силна, а това което направих ме изгаряше жива.
-Да, направи го! Но ни спаси! - изправи ме и ме прегърна. Поколебах се, но сложих ръцете си на гърба ѝ.
-Момичета, къде отидохте?- Кендъл извика от стаята
-Елена, не се обвинявай, защото постъпи правилно. Хайде стани и да се махаме от това място.
-Правилно ли? Не, не беше правилно, но беше единственият вариант за измъване. -поредното оправдание, поредното фалшиво успокоение, което втълпявам в ума си.
Развързахме Кендъл и напуснахме къщата. Тялото ми ме дърпаше назад. Изгаряше от желание да се върне при Хари. Но умът ми не му позволяваше.
Ашли щеше да остане вкъщи, а Кендъл да замине за Америка. Ами аз, аз дори не знам на коя планета съм.
***
Вратата беше отключена и затова направо влязохме.
-Бабо, върнах се! - колкото и да не ми беше до усмивки се усмихнах. Тя не се обади. Извиках още веднъж, но нищо.
-Ашли аз ще отида до стаята ѝ, ти се настанявай. - посочих ѝ дивана и се отдалечих от нея. Почуках на вратата на баба, но отново не отговори, затова влязох. Но това, което видях ме накара да изпищя.
