Изминаха три месеца откакто Хари даде обещанието си и за мое голямо учудване не го нарушава. Бих казала, че отношенията се заздравиха. Бяхме опънали въжето докрай и нямахме право на отпускане. Държахме здраво възела помежду ни, за да не се озовем на дъното, от което толкова трудно стигнахме до върха. Но дали това беше нашият връх? Дали препятствията спират дотук? Не, разбира се. Нашата цел не можеше да се постигне нито за ден, нито за месец. Тя щеше да отнеме години - години през, които ние ще трябва да опъваме въжето, да го държим здраво, за да не се разпаднат и нашите взаимоотношения. Когато се замислях прекалено много, започвах да усещам напрежение в гърдите си. Така сякаш след час ще започне ученическият ми изпит или пък все едно предстои да пея пред публика. Имаше нишка притеснение и трябваше да я зашия, защото от нея щеше да се получи голяма дупка, която да не може да се зашие и със стотици игли.
Онази Елена, която преди време се страхуваше от Хари, днес се страхува от това, че един ден може да го загуби. Каква ирония само...
-Скъпа, прибрах се! - разглеждах списание "Elle", когато Хари извика още от входната врата. Прилежно го затворих и го оставих върху стъклената масичка. След секунди се озовах срещу Хари и го целунах за добре дошъл. Беше в добро настроение,усмихваше се по онзи сладък начин, който все още караше сърцето ми да бие така лудо. Обгърна ме с ръцете си и леко захапа меката част на ухото ми, изкикотих се като дете, получило желаната играчка. Ако ме попитат дали до края на животът ни желая такива хубави и уютни дни, със сигурност бих казала "да".
-Липсваше ми! - изшептях думите си и зарових глава в гърдите му. Усетих ароматът му. Толкова сладък за сетивата, толкова побъркващ за умът ти, че губиш представа за всичко. Сладко, солено, ванилия, шоколад, карамел, цветя, сладкиши... нирвана.
-И ти на мен мила, но вече съм тук и напълно твой! - няколко думи накараха кожата ми да настръхва, не не от страх, а от любов. Исках да го усещам много много близо до себе си, да ми дава от топлината си, да ме докосва с ръцете си, да допира устните си до горещата ми и жадна за целувки кожа, да правим любов...
--------------------------------------------------------------------------------------------
Хора знам, че не съм писала от векове, но буквално Музата ми изчезна. Но случайно днес ми се завъртяха няколко думи и започнах да пиша, знаете как е. Та да, вече може да очаквате много глави, защото се завръщам. Знам, че главата е кратка, но като за начало толкова. Обичам ви!💋💋💙
П.С. - И не пестете мнението си!
