Колко смешно, нали. Майката на Хари се отказа от него и ме прие. Дори сама ме покани да живея в дома ѝ. Защо беше всичко това, защо тя беше толкова спокойна, когато му каза повече да не я търси, защо толкова лесно сложи край на връзката им? Дали това не беше някакъв план... няма да се учудя, въпреки че го познавам от значително малко време, знам на какво е способен. Един път ме изигра. Но в край на сметка щом си е позволил да го направи един път, нищо не му пречи да го направи и втори.
Мислите ми бяха по силни от умората. Не ми дадоха мира през нощта. Тавана беше като лента или дъска. Появяваха се различни образи и пак изчезваха в тъмнината. Но най-неизбледним бе образът на Хари. Дори да изчезваше от тавана, нямаше шанс да го изгоня от ума си. Имаше по едно кътче и в ума, и в сърцето ми. Уж кътче, а владее цялото ми същество. А и след като си замине, мислите ми ще са тотално заети с него. Колкото по-далеч от теб е любимият човек, толква повече ще мислиш за него. Всъщност не знам какво чувствам към него. Ако става на въпрос не знам какво чувствам към никого, дори към себе си. Не ми е мъчно за баща ми, но пък и не се радвам. Тъжно ми е за майка, защото тя заслужаваше много повече от това, да я пратят в лудница. Боли ме за Хари, защото без него аз не мога да живея, не мога да си поема въздух. Боли ме толкова, че ме оставя безмълвна и обляна в горещи сълзи. Но най-тъжно ми е за мен самата. Аз отнасям нещата, които правят другите. Аз страдам, за чувствста които ми дават...
-Защо не спиш?
-Не ми се спеше, пък и мислите ми бяха по-силни от умората.
-Много е рано. - погледнах часовникът, беше 06:22.
-Ами да, но... Искате ли да се поразходим?
-Не си добре, мисля, че за сега е по-добре да останеш в леглото, пък и не си спала...
-Моля ви! Все пак това ще бъде само разходка. - направих кучешка муцуна, а тя се разсмя и се съгласи.
-Добре, но след това ще ходим на закуска и до мола. А за сега може да облечеш тези дрехи. - стана от леглото и ми подаде дрехите. Беше черен анцунг на NIKE. Любимата ми марка.
-Благодаря ви!
-Няма за какво. Аз също ще отида да се облека, като си готова слез долу.
-Добре! - тя излезе, а аз отидох в банята. Свалих нощницата от себе си, отвързах косата си и пуснах топлата вода. Тя ме караше да заспивам, важното е че не заспах.. А още по важно е, че въпреки тъгата която изпитваме, да намираме дозичка смях във всяко нещо, което правим!
Излязох от банята, облякох се и се загледах в огледалото. Бях видимо отслабнала, очите ми бяха червени и подути, имаха и торбички.
Оставих косата си пусната, вода се стичаше от нея, но сутрин е по-добре да сме свежи. Сложих розов гланц, който почти не се забелязваше, сутрин рано без грим и до болка естествени. Е само някои... :)
-Тук съм! - извиках още докато слизах по стълбите.
-Ами тогава да тръгваме.
-Ами даа. - излвзохме от къщата. Качихме ме се в колата. Щяхме да я оставим в центъра на Лондон и да се разходим.
-Наистина ли се отказахте от Хари? - любопитството ми надделя.
-Всъщност не съм, но нека поне веднъж да спази думата си, щом иска да си заминава, да си върви...
-Но ако не я спази, ако сега не е заминал и е тук, ако дори в момента ни наблюдава? - параноята ме гони с пълни сили.
-За теб не е ли по-добре той да е тук?
-Да искам да е тук, но знам че ще продължи да ме наранява, а аз искам да изплувам, искам да променя положението в което се намирам, разбираш ли ме? - няколко сълзи капнаха по бузите ми. Товааа е, Хари е болна тема за мен!
-Да сменим темата, не искам пак да ти стане зле!
-И аз, но...
-Хайдее да слизаме! - паркира колата и слязохме. Разхождахме се около един час. Споделихме си доста неща, все пак човек има нужда да излее душата си.
-Да отидем да закусим?
-Няма да е зле, защото съм гладна като вълк. - моите велики саркастични изказвания.
Тъкмо влязохме в ресторанта, когато видях Хари, заедно с Кендъл. Отидох до тяхната маса. Той държеше ръката ѝ и пръстен.
-Браво Харолд, браво. - започнах да пляскам.
-Ти какво правиш тук? - явно приятелката му е по-учудена.
-Нее, не АЗ трябва да питам него какво прави тук! - посочих го и си скръстих ръцете.
-Както виждаш предлагам брак на любимата си! - пфф любима ли... вътрешно ме обзе нахален смях, който лека полека излезе от устните ми. Разнесе се из заведението и всички погледи се забиха в мен.
-Ами честито, дано сте щастливи! - на масата им имаше спагети, колко вкусноо. Взех чинията и я изсипах върху главата му. Е ако случайно някога се подстригне, може да си сложи спагети вместо екстеншъни. И за допълнение взех чашата с водата и го полях. Преди да напусна мястото се обърнах към него.
-И дано да ви върви по вода! - засмях се и заедно с майка му напуснахме заведението.
