-Аз съм болна от рак. Но и... - прекъснах я без да и позволя да довърши.
-Но как?
-Изслушайте ме. Но и съм бременна. Знам, че не ми остава много, знам че дори може да не успея да износя детето си до край, но ако това стане, ако си отида... Елена ще бъдеш ли майка на детето ми? На нашето дете с Хари. - след изречените думи, не чувах нищо друго освен това, че тя има дете от Хари. Думите ѝ крещяха силно в съзнанието, погледът ми се замъгли, от насъбралите се сълзи.
-Да, Кендъл, ще бъда майка на вашето дете. Ще го приема като свое. - изрекох думите си с болка. Не исках да го правя, но детето няма вина за техните грешки. -Но няма ли начин да се оправиш? - въпреки че жеалех смъртта ѝ я попитах...
-Не, защото болеста е в последен стадий. - започна да мига често, за да избегне сълзите си.
-Как може да ѝ вярваш? Кой знае с кого го е направила? И дали въобще е болна.
-Не е нужно да залъгваш нито мен, нито себе си. Признай грешката и детето си. Изправи се и понеси последствията от постъпките си, Хари. -гласът ми се пречупваше с всяка една изречена дума. Сърцето ми се свиваше от разочарование.
-Ако това е номер, обещавам, че ще си платиш, Кендъл. А сега се махай! - изкрещя и посочи вратата с пръст. -Единственото нещо, което ще ме свързва с теб е детето, което дори не съм сигурен, че е мое.
-Отлично знаеш, че е твое! И затова, заедно ще го възпитаваме, ще бъдем до него, когато е болно, когато падне ще го вдигаме и никога няма да го превръщаме в наше копие! Обещавам ти, Кендъл! Ще приема дедето и ще бъда негова майка.
-Задължената съм ти! Но когато умра, ще ти се издължа с отсъствието си. А сега ще тръгвам. - преди да напусне я спрях.
-Почакай! Кога ще бъдеш на преглед?
-Идната седмица.
-Хубаво, Хари ще те придружи. Нали Хари? - обърнах се към него, а той се намръщи.
-Да, скъпа, ще го направя! - отиде към кухнята.
-Докато родиш ще се виждаме често. Ще бъда до теб и ще ти помагам. Ще бъдем приятелки, но не защото имаме такова желание, а защото искаме детето да бъде живо и здраво.
-Благодаря ти за всичко! Довиждане! - преди да затвори вратата ѝ казах: „Пази се!” и отидох към кухнята.
