44

2.2K 152 11
                                    

Извадихме курабийките и ги сложихме в чиния. Върнахме се обратно на дивана и започнахме разговора за възлюбения на Ашли.

-Ее, слушам те, Ашли! - подканих я.

-За, кое? - повдигна въпросително ръце.

-Не се прави! За момчето, което харесваш.

-Аа за него ли? Ами аз, аз харесвам, Зейн! - поколеба се, но каза името. А щом чух умрях от изненада.

-ЗЕЙН ЛИ? - изкрещях.

-Нямаше смисъл да ти казвам.

-Глупостии.

-Щом твоята реакция беше такава, си представям неговата... трагедия.

-Разбрала си ме погрешно. Реагирах така, защото мислите ми далеч не попадаха върху, Зейн.

-Ии все пак... Но моля те запази го в тайна.

-Стигаа де. Не сме в пети клас. Постъпи зряло и му кажи.

-А ти някога каза ли на Хари, че го обичаш? - тук ме хвана неподготвена.

-Не...

-Ако сам не можеш да направиш нещо, не изисквай от другите да могат.

-Да, извинявай! Права си! - след думите ѝ се почувствах  зле, станах и тръгнах към стаята си.

-Елена, почакай, не го казах, за да те разстроя.

-Да, но го направи! Затова не се оправдавай и просто ме остави сама. - качих се по стълбите и влязох в стаята си. Заключих вратата и легнах на леглото. Зарових лице във възглавницата, а тя започна да се мокри от сълзите ми.
Да беше права, но и аз имам причини за постъпките си. За казаните и неказаните думи. Коя е тя, че да ми чете лекции? По дяволите, коя съм аз?

***

Навън започна да се стъмва. Погледнах часа 18:45. Коремът ми започна да стърже. Затова слязох долу и се наядох като за последно. След това реших, че ще ходя на дискотека. Облякох си черна къса рокля. Обух червени обувки и взех червена чантичка. Напръсках се с парфюм, среших косата си и сложих червено червило. Огледах се преди да напусна стаята си и излязох. Игнорирах Ашли и ѝ тряснах вратата под носа. Хванах си такси и тръгнахме.

Когато влязох в клуба едва се добрах до бара. Още няма осем, а хората вече са пияни, представям си как ще бъде към полунощ...

-Дай ми нещо силно. - надвиквах се с музиката.

-Вашите желания, са закон. - барманът ми намигна и след секунди получих стъклената си чаша. Изпих я на екс след, което съжалих, но няма връщане.

-Дай ми бутилка от това.

-Ехаа, не скачай толкова дълбоко.

-По надълбоко от това, в което се намирам няма, така че давай! - даде ми бутилка и си налях в чашата. Изпих и тази чаша.

-Красавица като теб не бива да е сама, къде е гаджето ти?

-Барманче не се бутай там където не ти е работа.

-Много си, лоша. Харесва ми!

-Не опитвай да играеш с огъня. Защото може да се изгориш.

-Окончателно те приемам за гадже!

-Аз пък окончателно, отказвам! - сипах си поредна доза алкохол и я изпих.
Погледнах телефона си, часът беше 22:13. Оставих чантичката си на бара и отидох на импровизирания дансинг.

Главата ми беше размътена. Настроението приповдигнато. Размярах ръце наляво и надясно. А едното токче се счупи и събух обувките си. Усетих как се блъснах в някого.

-Упс, не те видях! Простооо съм малкоо пияна. - изсмях се срещу доста познатото ми лице.

-Елена? - не можех да фокусирам физиономията му.

-Хари? Ти си нали? Хари, ти сии! - започнах да се смея и го прегърнах.

-Елена, искаш ли да се махаме?

-Хахах, не говори глупости. Тукк е много з-зз... Ааа да забавноо, тук е много забавно.

-Тръгваме си!

-Нее!

-Да! - усетих ръцете му около себе си. След това как ме метна на рамото си.

-Чантата мии!

-Къде е?

-Там, там при онзи барман!

-Ако го барна, ще му разбия...
Взе чантата ми.

-А сега ме пусни искам да танцувамм.

-Аз мисля, че искаш да спиш.

-Неее! Помощ отвличат ме! Помощщ този ме отвежда. - крещях, а той се смееше.
Набута ме в колата си и той де качи.

-Хари ще ме целунеш ли?

-Когато се приберем.

-Неее искам сега. - държах очите си полузатворени. -Хайде де, спри колата.

-Казах ти.

-Спри яя... -спря колата. Аз се приближих и слях устните ни. Липсваха ми, много. Седнах в скута му. Започнах да разкопчавам ризата му.

-Много си злобна! - засмя се в устните ми. А сега седни и тепърва ще започнем вкъщи. - не знам защо, но го послушах и след като си седнах се хилех като идиот.

-Хариии кога ще стигнем.

-Ние още не сме тръгнали, пък тии...

-Оффф де... - скръстих ръце и се загледах през прозореца.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите!
Публикувах нова история, ще се радвам ако отделите време е я погледнете! (Our little secret)
Лека вечер, обичам ви!

Ти си мояWhere stories live. Discover now