НГТ
-Зейн, от кога те чакам? - момчето стана от сепарето и залитна, но успя да се задържи на краката си. Едва придържаше очите си отворени.
-Аз имам работа, Хари. Знаеш, че след като баща ми замина, едва се справям с всичко това. А отгоре на всичко се превърнах и в твоя гледачка. Не мислиш ли, че е време да се вземеш в ръце. Този път говоря напълно сериозно. Защото ми писна да ти спасявам задника. - докато Зейн стоеше прав, грабна чашата алкохол от Хари и го изпи. Сложи чашата на масата и се настани до приятеля си. Видимо изнервен и недоволен от нетрезвото държание на къдравото момче.
-Сега, какво - засмя се и накара хората около тях да втренчат погледи в него. - ще ме набиеш ли?
-Ако се наложи, ДА! - изкрещя насреща му, а къдравия сви ръцете си в юмруци.
-Никой не може да ме контролира, най-малко пък ти. Я си спомни - до преди месеци за кого работеше? За мен! А аз не желая мнение, от своите подчинени. - момчето се запъти към изхода, а Зейн тръгна по него.
Думите на Хари, не го засегнаха, но се разочарова, че ги чу от приятеля си, за когото би направил, всичко.
-Зейн не смей да вървиш по мен, защото ти обещавам, че ако го направиш, ще съжаляваш! - размахваше пръст срещу събеседника си.
-Дявол го взел, стегни се! - Зейн удари бърборкото, той не задържа тялото си и падна на земята. - Хайде, ставай! Къде е онзи със заканите? - сякаш оглушал, Хари продължи да си лежи. Косата му беше разпиляна по лицето. От носа му течеше слаба струя кръв, която придаваше цвят на бялата му кожа. -Само не заспивай! Ей сега ще се разсъниш. - Зейн вдигна приятели си и го набута в колата, след което потегли.
Когато стигна къщата на Хари, го свали. Когато влязоха в градината, Зейн хвърли момчето в басейна.
-Мамка му... - извика докато разтъркваше очите си.
-Явно, вече си буден и поне малко трезвен!
-А ти нямаш ли друга работа, освен да хвърляш птиятелите си в басейн? - с ленивост излезе от басейна и се хвърли на тревата.
-Харолд отивам да ти направя кафе. Въпреки че не го заслужаваш! - Зейн го информира и влезе в кухнята.
Когато кафето беше готово, го поднесе на Хари.
-Ето! - подаде му чашата, а той я взе.
Когато отпи от кафето едва не го изплю.
-Защо не си сложил захар, мамка му? - намръщи се и гледаше на кръв.
