ГТЕ
*След месец*
Държанието на Хари беше странно. До мен е, но всъщност е толкова далеч...
Върнахме се в Лондон... Заживяхме заедно, но далеч не бяхме както преди. Не изпитвахме нужда един от друг. Не говорехме, толкова често. Той се държеше студено. Аз се държах истерично. Опитваше се да бъде мил, но фалша, който разиграваше, изигра дори самият него.
-Хари, искаш ли да излезем довечера? - обърнах се към него, докато слагаше пръстените си.
-Не, ще се срещна с Луи.
-Ако не бяхме заедно щях да си помисля, че си гей.
-Ти такъв ли искаш да бъда?
-Не съм казала, че искам... но не мислиш ле, че прекаляваш с Луи? Вие сте неразделни. И съм убедена, че става нещо и ако не ми кажеш какво, ще се наложи да разбера сама.
-Да става, ние с него се оженихме, тайноо! - обърна се към мен и ме дари с кратка целувка.
-Амии честито, тогава. Но ще се разведете, защото ти ще се ожениш за мен!
-Това предложение за брак ли беше?
-Не, предложението си го чакам от теб! Просто те подсетих! - намигнах му и отидох до кухнята.
***
ГТХ
-Лу знам, че ще бъде трудно, но да спрем до тук. Елена започна да се съмнява и може да ни разкрие...
-Отново ли ще избягаш Хари? От мен, от нас? - беше разперил ръцете си и крещеше насреща ми.
-Не, не, но ще стане по-зле ако останем заедно. Не само аз и ти,но и други хора ще бъдат потърпевши от грешките ни.
-От кога започна да мислиш за другите? Ти вървиш спрямо ситуациите Хари. Следваш вятъра, на където и да духне ти си в неговата посока...
-Знаеш какво првживяхме с Елена. Знаеш и това колко много я обичам.
-А аз, къде съм аз, в щастливите ти планове?
-Ти си важен не по-малко от нея, но заслужаваме да бъдем щастливи, моля те разбери ме.
-Разбирам те и то много добре, но май ти не ме разбираш.
-Не услужнявай положението, Луи!
-Ама разбира се... Както винаги Харолд Стайлс успява да се измъкне от ситуацията, в която сам се поставя. - стана от дивана и отвори вратата, като я задържа. - Напусни, дома ми!
