Докато вечеряхме всичко вървеше страхотно, но когато името на Кендъл се забърка в разговора ни, обстановката се нажежи.
-Днес си бил на преглед с Кендъл и дори сте научили пола на бебето, а ти ми казваш чак сега? Ако не бях подхванала темата сигурно нямаше и да ми споделиш. - определено бях раздразнена от фактът, че Харолд не смята за нужно да ме информира за толкова важни събития.
-Не мислех, че ще се ядосаш толкова, иначе щях да ти кажа.
-Харолд, нещата свързани с НАШЕТО дете, ме касаят повече от всички други! - наблегнах на нашето, защото паметта му е доста къса. -Надявам се, не си забравил за болестта на Кендъл и затова, че когато тя умре това дете ще бъде моя отговорност.
-След като сме започнали този разговор нека го довършим. Бяхме при докторът, който следи здравето на Кени. Той каза, че тя се влошава с всеки изминал ден и има риск бебето да се роди преждевременно.
-Остават още пет месеца докато износи бебето, колко преждевременно може да бъде раждането?
-Никога не ми е било толкова трудно да говоря. -паниката му беше типично като за загрижените бащи. -В най-добрия случай докато е в седмия месец, а най-лошия го изключвам, защото завършва със смърт. - гласът му се пречупваше все повече и повече, емоциите у него надделяваха и изплуваха извън обвивката. Всеки един момент щеше да се остави на сълзите си, които щяха да одмият всички красиви мисли. Щеше да рухне пред очите ми, без да мога да го запазя непоклатим. Нямах силата, която да удържи бурята, бушуваща в тялото и ума му.
-Може би не споделям болката ти, но искам да ти кажа, че ние ще се постараем да обгрижваме Кендъл, да не я натоварваме, да създаваме хубави моменти с нея, защото това ще се отрази положително върху здравето ѝ. А, когато тя е добре и най-вече здрава, детето ни също ще бъде. Тя буквално разполага с няколко месеца живот, затова нека ги направим незабравими за нея. Да се погрижим за физическото и психическото ѝ състояние, за да не предизвикаме ранното раждане на бебето и смъртта ѝ. - не исках Кендъл да бъде близо до нас и да диша във вратовете ни, но обичта ми към Хари и невиннито създание беше безгранична, затова загърбвам всичките си неприятни чувства към тази жена. За доброто на семейството ми, забравям за моите чувства и ще правя всичко възможно тя да се чувства добре.
-Права си, но въобще не знам как да подходя спрямо Кендъл. Предлагам утре да я извикаме за вечеря и да поговорим с нея.
-Страхотна идея!
-Тогава ще ѝ се обадя. - понечи да вземи телефона си, но го възпрях.
-По-добре ѝ звънни сутринта, не е хубаво да я тревожиш толкова късно.
-Да, добре! Сега ще изляза да се поразходя и да обмисля последните случки на спокойствие. - целуна ме по бузата и тръгна. Отново съм напълно сама в тази огромна къща, която е подтискаща до болка. Исках да поговоря с някого, но нямах и приятели, с които да споделя мъката си. Исках да излея всички тъжни чувства от себе си, защото вече преливаха...
Докато извършвах рутината си преди лягане, случайно погледът ми се спря на менструалния ми календар. От толкова стрес и цикълът ми закъснява, с повече от седмица.. Кой знае какви още здравословни проблеми ще си отключа с тези нерви.
Не отделих време за повече размисъл върху здравето си и се оттеглих в покоите си. Загасих осветлението в стаята и отворих вратата, оставих лампата в коридора да свети, защото не обичам да спя на тъмно.
Хари
Дълго време вървях съвсем хаотично. На където вятърът ме духнеше натам поемах. Беше ми трудно да асимилирам всичко случващо се. Не намирах думи с които да обясня какви смесени чувства изпитвах. Но най погубващото чувство бе това, че детето ми може да не си поеме и глътка въздух...
Прибрах се в четири часът след полунощ. Елена спеше, беше толкова красива и невинна, че започвах да се чудя дали въобще я заслужавам. Погледах я, погалих я и както, когато съм пиян се хвърлих върху леглото с дрехите и обувките по себе си и се отдадох на сън.
---------------------------------------------------------------------------------------
Новата глава е тук, надявам се да оправдае очакванията ви.
Ако ви хареса дайте звезда и оставете коментарче.😊😍
Въпрос: Какво мислите, че ще се случи с Кендъл?
