-Крайно време е да решиш какво ще правиш? Не искам да те манипулирам и да те карам да избираш между мен и секса с други, но ако сам не овладееш нещата, ще се наложи да го направя аз. - бях му ядосана, исках отмъщение, но не съм като него и като всичките му куклички. Ще постъпя зряло и разумно.
-Ще опитам, но не гарантирам нищо. - под „ще опитам” има предвид, че дори няма да се трогва от думите ми. Но този път съм сериозна. Нарани ме. Изневери ми. Показа истинската си същност. Доказа, че има пороци.
„Ти си луда, напълно откачена, как ще му простиш и няма да си отмъстиш”. Ами ето така, аз ще избера да съм щастлива без отмъщение. Без да карам човекът, когото обичам да страда, както аз съм страдала. Не искам да повтарям грешката му. Не искам да падам толкова ниско, че да спя с друг или да правя глупави неща само, за да си отмъстя. И нека пак аз бъда лудата. Луда, но щастлива!
-Аз също не давам гаранция, че ще остана с теб. Прощава се веднъж или два пъти, след това се приключва отношението с дадения човек. - говорех със суровина в гласа, с твърдост, която беше истиска. - Дадеш ли ми гаранция, няма връщане. А ако я дадеш и я нарушуш, ще търсиш друга майка за детето си. - облякох хавлия и напуснах банята.
Малко след мен и той дойде в стаята. Аз четях книга, по-скоро опитвах да чета. Но мислите ми не ми позволяваха.
-Какво решение взе, Хари?
-Ще опитам да се променя. Но ако не успея, ще ме оставиш ли?
-Да, този път наистина. Дадох ти прекалено много компромиси. Вече се изчерпаха. - загасиха нощната лампа и легнах.
Съвсем не успях да заспя. Въртях се, откривах се, излизах на терасата и реших, че няма смисъл да лягам. Направих си кафе и седнах пред телевизора. Пуснах нещо, колкото да заглуши тишината, която имаше способността да те побърка.
-Защо си станала, скъпа? - Хари седна до мен. Но в този момент не беше той, говореше тихо с повече нежност в тоналността. Очите му бяха насълзени.
-Не можах да заспя, ти добре ли си? - виждах, че не е. Виждах болка.
-Съжалявам! Не знам с какви очи да те погледа. Не знам какво да ти кажа. Аз обичам само теб! И повече това няма да се повтаря!
-Хари, погледни ме! - вханах брадичката му и повдигнах главата му. - Ще се справим, заедно! Ще имаш дете мисли за него. За това как ще порасне пред очите ни, за това какво възпитание ще му дадем. Защото то е стъпката към нещо по-сериозно, стъпката към отговорностите. И ти трябва да бъдеш готов да ги поемеш. - сложих глава върху гърдите му.
-Ще бъдем добри родители, нали?
-Разбира се! - наистина исках да сме достойни родители, родители, които да не печелят пари, чрез децата си. Да сме добър пример, за мъничето, което ще вземем в ръцете си още щом се появи. Да аз няма да съм му истинска майка, но по-важно е това, че аз ще го отгледам. Аз ще бърша сълзите му. Ще лекувам раните му. Ще бдя над него, когато е болно. Какво повече?
-Ако Кендъл не умре какво ще стане? Не искам да бъда егоистична, но да приемем, че оживее.
-Не мисли за това сега. Да се съсредоточим върху нашето щастие. Крайно време е, не мислиш ли?
-Прав си!
-Хайде да идем в спалнята! - хвана ме за ръка и се качихме.
