НГТ
Изминаха няколко дни, не се промениха много неща, само това, че Елена не е в Лондон. Заради него или може би, заради себе си, реши да се махне. Разстоянието, което ги делеше не беше голямо. Париж, великият Париж, посрещна едно съсипано, момиче. Тя взе със себе си, единствената си приятелка, Ашли. Двете се настаниха в апартамент, в центъра на града. Точно над едно парижко кафене.
Още преди да са отворили очите си, ароматът на току що, приготвено кафе се разнасяше из уютното им помещение. Развеселени гласове, нахлуваха през открехнатата врата на терасата им. Смеховете на хората, пробуждаха младите девойки. Те протягаха мързеливо ръце и съвсем с нежелание се отделяха, от меката мебел. Обличаха най-раздърпаните си дрехи и се настаняваха на терасата. Още по-близо до приятните аромати и не толкова приятни - гласовете и смеховете на хората.
От денят на настаняването, сервитьор от кафенето им носеше топло кафе и току що готови кроасани. И днешният ден не беше по-различен, младото момче им поднесе една кутийка и си отиде. Беше мил, усмивката му напомняше на тази на Хари. Затова Елена не желаеше да се среща с него, дори за секунди. Толкова спомени има с него, че дори паметта си да загуби, тях не би ги забравила.
Взе изпитите си за един ден. Получи прилични оценки. Успешно завърши средното си образование. И сега е готова да поеме по още по труден път. Следващата част от обучението ѝ предстои. И тя е готова да го привества с радост.
Двете дами хапнаха с голямо удоволствие кроасаните. Изпиха кафето си с наслада. Бяха задоволени, усмивките им грееха по леко зачервените им лица.
Слънчевите лъчи проблясваха в очите им, а студеният деквмвеийски вятър брулеше косите им. Това не се хареса особенно, на Елена и се прибраха вътре. На нея ѝ се изкаше да излезе. Да се поразходи и да пообиколи непознатият за нея Париж. Искаше ѝ се да се срещне с някого, да усети отново онази доста добре позната за нея, любовна тръпка. Да усети нечий устни върху своите, да се чувства засрамена от своята постъпка, да знае че извършва грях, след грях, но да не чувства толкова голяма вина затова. Ако не е грях - сладостта, насладата и всяко приятно чувство ще липса. Ще усещаме празнина, която носи името грях. Ами нима ние не сме плодовете на греха. Всяко нещо е грях, дори нашето създаване...
Най-накрая Елена реши,че е време да излезе. Облече си бяла рокля. Обу розовите си боти и взе розова чантичка. Среши косата си на път. Сложи бледо розов гланц, на напуканите си устни. Облече дебелото си палто, целуна приятелката си и напусна уютната им квартира.
Преди да отмине кафенето, сервитьорът, който им носеше кафе я спря.
-Госпожице, стрували ми се, или ме отбягвате? - смелостта с коята я заговори не беше за всеки, но явно той е по-смел отколкото го мислим.
-Как бих могла да отбягвам човек, когото не познавам? - скръсти ръцете си и притисна гърдите си. Сви устните си, а веждите ѝ се сбръчкаха.
-Всъщност, да, но след първият ден, в който отворихте, не пожелахте да го повторите. Искам да знам на какво се дължи?
-Мисля че наглостта ви е прекалена! - момичето тръгна с бързи стъпки по улицата, но ръцете на момчето я спряха. Той я обърна към себе си и я накара да го погледне в очите.
-Аз много ви харесах, госпожице. Още когато стъпихте на тази улица, си казах, че вие сте моята любима. - тя го гледаше с пълен шок. Точно това, за което мислеше ѝ се предоставяше на готово, но проблемът е, че не пожела да го каже на глас, не пожела умът ѝ да мечтае повече за тези прекрасни срещи.
Елена усещаше тежкият парфюм на младежа. Почти подразни носната ѝ лигавица. Една сдържа кихането си.
-Не се залъгвайте! Защото аз не бих могла да отговоря на чувствата ви. В този момент не съм способна, да даря някого с любов. Не съм способна да го задържа до себе си. Съвсем ще сбъркам очакванията ви, за любов. И все пак, радвам се, че ми споделихте чувствата си. А сега нека да вървя. - тя се усмихна с приятелска усмивка и остави момчето. След като се отдалечи от него, лицето ѝ посърна. Не желаеше да го разочарова, но и не желаеше той да страда, заедно с нея. Може би се опита да го предпази от себе си, защото до болка знаеше какво значи страдание. Беше ѝ познато чувството на студа в тялото, на онзи студ, който заледяваше дору костите ти.
Седна на най-близката пейка и закри лицето си с ръце. Не искаше хората да видят, колко съсипана всъщост изглежда.
Минаха часове от какво Елена я нямаше. Започна да се смрачава. Но се прибра, точно преди да залезе Слънцето.
Настани се до приятелката си и взе сандвича ѝ. Тя направи друг и както всяка вечер - пуснаха филм и потънаха в драматичният му сюжет.
Харолд отново се върна към старият си начин на живот. Търсеше услугите на най-долнопробните жени. Водеше ги в скъпи хотели, а на сутринта се будеше и установяваше, че портмонето му е напълно празно. Трезвеното му състояние беше само стар мит. Вместо вода, той употребяваше алкохол. Типично за него... Наливаше до припадък. Понякога Зейн го прибираше от улиците, в пълно безсъзнание. В рамките на няколко дни се превърна в алкохолик. Изпадна в положение на „не знам къде се намирам”...
----------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! ИСТИНСКО МНЕНИЕ! Обичам ви и лека нощ!
