ГТЕ
Затворих тефтера си и го оставих на нощното шкафче. Бях умерена, но не можех да заспя. Въртях се из самотното и студено легло, като си спомних за последната прекарана нощ с Хари. Искаше ми се да се върна назад и да не тръгвам, но в този момент единствено бягството беше най-доброто решние. Не само за мен, но и за него. Освен себе си, спасявах и него.
Всичко изглежда толкова сложно. Подредбата в ума ми и като цяло беше никаква. Една дума - ХАОС. Сакаш опустошително торнадо се беше развихрило в мислите и умът ми. Разрушаваше всичко след себе си. Оставаха само накъсани мисли, които не можеха да се подредят.
Дилемите пред, които бях изправена щяха да решат освен моя и още доста, чужди животи. А обикновено, когато сме изправени пред подобно нещо, ние мислим за себе си и за това как нещата биха могли да бъдат в наша полза. Но ако аз избера собственото си щастие, ще разочаровам хората, които са очаквали много от мен. А ако избера да зарадвам друг, ще страдам. Как да постъпя?
Липсата на Хари не ми се нравеше. Тежестта и липсата бяха твърде силни. Всяка нощ се появаваше в сънищата ми. Понякога е до мен и сме щастливи, а на следващата нощ се появява с нож и го забива право в сърцето ми. Знам това е сън, но е прекалено реален. Чувствам, че една частица от мен липсва. В мига в който си тръгнах, тя се отделила от мен и се е вселила в Хари. Просто чувствам празнина, която не чувствах, когато бях близо до него. Можех да знам какво прави, къде е, с кого е. Можех да знам всичко, а сега, сега не знам дори дали е жив.
Изкушавах се много пъти, исках да му се обадя, но в момента, в който трябваше да го направя захвърлях телефонът на мекото легло. Знам, аз съм една нещастна страхливка...
Може би трябваше да бъда по-настоятелна, може би трябваше да се опитам да го разбера, но отношението от негова страна, пращаше всеки опит по дяволите. Говоря така сякаш всичко зависеше от мен, сякаш щях да успея, да променя мисленето му, което разрушаваше всичко наоколо.
Няколко сълзи се спухнаха небрежно по бузите ми, след което паднаха на възглавница и оставиха мокро петно.
Станах от легелото, наметнах си коприненият халат и излязох на терасата. Студът моментално заля тялото ми, но това не ме притесни особено.
На масичката, която се намираше дясно от вратата бях оставила кутия с цигари. Когато я отворих извадих цигара и запалката, която се намираше вътре. Сложих цигарата в устата си и я запалих. Дръпнах няколко последователни пъти и тръснах на земята. Задърхаж я между пръстите си. Докато се взирах към осветлената улица, забелязах как бели снежинки започнаха да падат от небето. По инстинкт или не, се усмихнах. Спомних си детските години, когато посвещавахме някой планински курорт за Коледа. Как правехме ангелчета и снежни човеци с татко и онова момиче. Как смеховете ни отекваха из снежната местност когато някой паднеше докато караше ски. А когато приключихме с игрите, влизахме в топлата си хижа и сядахме пред камината. Аз и тя седяхме между тях и получавахме много целувки и любов. Родителите ми пиеха червено вино, а ние топъл шоколад. Всячки бяхме облечени във вълнени костюми. Със зимни и коледни шарки по тях. Всичко беше толкова приказно и хубаво, но приключи отдавна, още когато сестра ми умря, при падане от лифта. Целият ни свят се разруши, когато заровихме посинялото ѝ тяло в студенага земя...
