ГТЕ
И може би всичко беше прекалено хубаво, за да продължи. Беше прекалено хубаво, за да е истина...
-Здравей, Харии! - пред лицето ми се разкри образа, който може би най-малко очаквах. Образът който разруши не само приятелството, но и любовта ми.
-Какво правиш тук, Мелиса? - обърна се към нея и сляха устните си. Колко противно. Направих извратена физиономия и се върнах на сепарето. Отворих бутилката и сипах в чашата си до горе. Изпих на екс горчивото, изгарящото и потушаващото болка уиски. Последваха още няколко пълни чаши, но не усещах облекчение. Трябваше ми още и още... трябваше да изпия две, три или може би пет бутилки, за да забравя за него, да си изкарам мръсните му зелени очи, от съзнанието си. Бутилката лека полека се изпразваше, а скапаните ми очи се взираха в Хари и приятелката ми. Беше щастлив и тя беше щастлива. Забравили са ме, за два дни са забравили за мен, за съществуването ми, за любовта ми, изтрили са ме от образа на Земята...
Седнаха на сепарето си. Тя му правеше лилави петна по врата, а той не казваше нищо, дори му беше забавно. Винаги съм ненавиждала лигавите двойки и може би днес затова съм в това положение. Винаги търсех различното, мислех по различен начин, но ето че се влюбих в пълно копие на останалите момчета, ако мога така да ги нарека... Едва се сдържах да не ѝ забия главата в стъклената маса. Докато очите ми бяха заети да гледат него, ръката ми стискаше силно чашата, която се счупи. Пукна се и стотици парченца стъкло се разпръсна по ръката ми. Капки кръв се спускаха по пода, а очите на Хари ме прогориха.
-Какво беше това, малката? - седна до мен и ми бърбореше нещо, беше ми трудно да го разбера, всичко ми се въртеше, виждах пеперудки по среднощ.
-Всичко ми се върти. Май ще припадна! - последното нещо, което успах да кажа, преди да полегна на „удобното” сепаре.
ГТЗ
-Зейн колата ти отвън ли е?
-Да, защо? - щеше да разбере, че това е Елена. Ама и тя е една, точно сега ли трябваше да се налива като свиня.
-Да я заведем в болница!
-Ти стой с Мел, аз ще я заведа.
-Добре, но после ми звънни! - не вярвах, че ще се съгласи толкова лесно, но ето че и чудеса се случвали. От днес ставам силно вярващ човек!
