ГТХ
-Хари знаеш ли къде е Елена? - баба дойде до мен.
-Не, защо?
-Каза, че ще те потърси, но много се забави.
-Не съм я виждал, може да си е тръгнала.
-Не ми се вярва, но ще ѝ звънна. - извади телефона си и я набра. Но не вдигаше. Вече и аз започнах да се притеснявам.
-Ще се появи, спокойно! - ти себе си не можеш да успокоиш, пък къде си тръгнал другите да успокояваш. Ако подсъзнанието ми не се обади, не може...
-Ами ако ѝ е станало нещо?
-Бабо, ставаш параноична!
-Прав си, но се тревожа.
-Ето я и Къндъл. - обърнах се към нея и я прегърнах.
-Как си, скъпа? - хубавото е, че баба се държеше добре с нея.
-Щастлива, ами вие?
-И аз, също!
-Хари хайде идвай церемонията започва.
-Но момчетата още не са дошли!
-Ти за тях или за мен ще се жениш? - дръпна ме и отидохме под венчилото.
-Не се сърди! Добре знаеш, колко много им държа.
-И аз държа на приятелките си, но не повече от теб!
-Сега ми казваш, че не държа на теб ли? - започнах да размахвам ръце, а настроението ми се скапа още повече. Човек няма да каже, че аз съм младоженеца.
-Хари още не сме се събрали, а ти започна скандалите.
-Значи аз започвам скандалите? Тогава защо искаше сватба? Или това беше един от поредните ти капризи?
-Осъзнаваш ли, че се държиш лошо с мен?
-Почакай, лошото държание тепърва предстои!
-Заплашваш ли ме, Харолд?
-Приемай думите ми както искаш... А сега може да прекратиш цирка!
-Но знай, че и на теб няма да ти е никак лесно! Не съм като оная, как ѝ беше името? А да, Еленита!
-Какво общо има тя?
-О има и още как.
-Не искам да говориш за нея! - започнах да размахвам пръст срещу Кендъл.
-Защо? Да не би да я обичаш?
-Не, но тя няма нищо общо с нашия разговор! А сега нека да се успокоим, защото гостите ни гледат! - усмихнах се на зяпащите срещу нас.
