С аромат на буря +18

13-ПЛАМЕН

Пламен

Образът ѝ изплуваше безброй пъти в главата ми онази нощ. Предупреждението отекваше в съзнанието ми, но сякаш бях оглушал. Два месеца не ѝ казах нищо, освен онова жалко искам те. Два месеца. И точно след като ме хвана в шибана изневяра аз реших да ѝ кажа обичам те. Тъпак! Абсолютен тъпак.

Стоях в тъмнината на дивана в хола на Габриела и я чаках. Главата ми клюмна изморено на облегалката, докато прехвърлях миговете с Юлия, от онзи апартамент, в онзи шибан следобед, до звучната ѝ плесница от преди няколко дни. Тя може и да ме е изхвърлила от живота си, но аз нямах планове да излизам от нейния. Не и преди да намеря копелето, което ме номинира с Оскар на глупците в тази драматична постановка, в която участваше и Габриела.

Наострих слух към звука идващ от отключващата се врата. Дамските ѝ обувки затракаха все по-близо и постепенно усещах как мракът се пропива в мен готов да отключи лудостта ми. Жалко, че не долавях тропота на мъжки след нея.

Тя изпъна ръка към ключа на лампата и светлината запълзя, изпълвайки коридора, а веднага щом долови фигурата ми, гласът ѝ се разнесе пищящ, пропъждайки тишината. Изкривих лице в гримаса след писъка ѝ, докато масажирах челото си с пръст.

– Няма нужда от шумно посрещане, Габриела. Така съм си добре в тишината – очите ѝ се разшириха от моментна изненада.

– Как влезе? – тромавата въздишка се разтегна по-дълго, отколкото бях очаквал, но не пропуснах да забеля очи, преди да я замеря с мисълта си.

– Брат ти е най-уважаваният автокрадец в ъндърграунда, а аз чуках сестра му две шибани години. – дланите ми шляпнаха в подлакътниците на фотьойла и сърдито пуснах рояка от отровни думи стоящи на езика ми. – А ето каква беше сделката. Той ми показва как се работи с шперца, а аз изкарвам боклука от къщата, следиш ли ми мисълта? – раздразнението ѝ я подтикна да захвърли малката дамска чанта на дивана и да издиша шумно.

– Бесен си, че госпожица заскрежен поглед те хвана с мен. Яснооо. – тя изви ръка към обувката си и с досада, че водим този разговор я захвърли на пода. Не след дълго направи същото с другата, стъпи на босите си стъпала и продължи:

– Вие двамата имате проблем с опрощението. Библията е книга, която те учи точно на това. Божествено е да се прощава. Можеш да ме цитираш пред нея и ѝ кажи, че е хубаво да я сложи на рафта над книжките с любовните романи. Там всички са красиви и безгрешни. – Габриела закрачи към отсрещния фотьойл и тромаво се изсипа на него.