С аромат на буря +18

6-ПЛАМЕН

Пламен 

Профучах през входната врата на районното и забързах крачка по стъпалата надолу. След снощното сбиване и двете кофи с мастило, които оставих във вид на обяснение върху бюрото на Григор, исках да се докопам до възглавницата си и да умра върху нея. Григор Илиев, комисар в районното, когото познавахме от деца, ни беше арестувал за хулигански прояви и сбивания повече пъти, отколкото бе отварял входната врата на апартамента си.

Снощи Тервел и Ирник бяха в най-тъмната фаза в историята на тъмните си фази, след като се разбра, че Емили - момичето, което Тервел метна в морето, защото изперка, докато гледаше как тя танцува с друг, всъщност е по-малката сестра на Ирник. Да, мамка му! На същия онзи Ирник, който беше с клонирана лудост като нашата.

Стиснах клепачи и разтрих вътрешните ъгълчета на очите си, за да разсея умората, която стягаше слепоочията ми. Липсваше ми нормалността и спокойствието, които бях усетил с Юлия. Присъствието ѝ ми се отразяваше добре. Държеше лудостта ми заключена и можех да си почина от собствените си тъпотии. Тя продължаваше да ме държи на разстояние, но кой можеше да я вини. След случилото се в онзи апартамент едва ли щеше да допусне близо до себе си татуиран задник като мен толкова лесно.

Все още стоях със сведена глава и тихо размишлявах, когато аромат от познат дамски парфюм опари ноздрите ми и мозъкът ми - също като взвод от крещящи войници, ми подаде команда да повдигна клепачи.

Тъмноруси къдрици, които умът ми идеално помнеше, се полюшваха по раменете на жената, която току-що ме подмина със забързана крачка по неравните плочки на тротоара. Вървеше право към входната врата на районното и нервно оглеждаше малката кабинка, където стоеше дежурният полицай, при когото всички посетители се спираха за информация. Слязох от мотора и се върнах по стъпалата след нея.

– Добро утро! – поздрави.

Дежурният кимна в отговор, но преди да започне какъвто и да е разговор с него, се материализирах триизмерно пред очите ѝ.

– Какво правиш тук? – тя извърна глава с насечени движения към мен, сякаш до рамото ѝ се бяха спрели легион от кошмари, към които не искаше да поглежда.