С аромат на буря +18

36-МАТЕЙ

Микаела, Варна

– Наистина не знам защо дойдохме тук – изпъшках отегчено, докато отпусках задните си части върху стола щъркел на един от баровете в заведението. Юлияна седна до мен, а от другата ѝ страна се настани Ади.

– За да ти намерим мъж и да пристъпим към директна практика – завъртях очи с досада и простенах към нея.

– Ти си откачила. – Адриана мълчаливо ни наблюдаваше. Тя заби лакът в плота и отпусна красивата си главица върху дланта си.

– Не, не съм. Стига си се лутала между това " Да го направя ли, да не го ли направя." Изтощително е. Зряла жена си, знаеш какво искаш от живота. Време е да скочиш в бурното море, да уловиш правилната акула и да превземеш съзнанието му. Стъпките са толкова прости.

– О, има и стъпки? — шеговито провлачих.

– Мъ-хъ... Първото нещо, което мъжът забелязва в една жена е външността ѝ. Ти я имаш в изобилие, сексапилът лъха от теб. Десет минути по-късно, обаче, въпросният свиква с външността ти и идва време за стъпка две. Гледай мъжа право в очите. Това ще го побърка. Мистерията винаги е била една от най-добрите афродизиаци. Усмихвай се закачливо, облизвай устни и не забравяй кръстосаните крака.

– Така ли? – надебеленият ми от виното език се разходи между устните ми като в реклама от паста за зъби.

– Ужас – тя подпря с три пръста челото си. – Това беше повече в стил порно актриса загатваща за садо-мазо стил. Така определено ще уловиш повече от един, но със сигурно всичките ще са от грешен по-грешен. По-скоро, сякаш по долната ти устна е останало малко парченце шоколад и езикът ти мързеливо изпълзява, за да го обере едва доловимо.

Плеснах с длан в бар плота и повдигнах дупе от стола щъркел.

– Ооо, я стига. Това с флиртуването не е за всеки, кажи ми как да стигна до тоалетната?

– Ти си неспасяем случай. – Юлияна вдигна длан пред лицето си, за да спаси очите си от физиономията, която направих – Оттам, откъдето дойдохме. Малко преди входа на заведението има коридор вдясно.

– Връщам се след малко.

– Да дойда ли? – гласът на Ади ме застигна тревожно.

– По-скоро наглеждай нея. Не съм чак толкова пияна.

Всъщност мисля, че бях пияна, но отказвах да си призная, че главата ми се замая от една чаша вино. Коленете ми сякаш бяха като гумени и имах чувството, че някаква огромна птица ме е заграбила за раменете и на моменти стъпвах по-бързо отколкото трябваше, а после отново ме пускаше и внезапно всичко натежаваше.