С аромат на буря +18

22- МАТЕЙ

МАТЕЙ

Два  дни по–късно  ( 31 декември)

Не бях усетил кога съм отпуснал глава в краката ѝ. Събудих се от тягостното чувство в гърдите ми и застинах, загледан в нея с надежда, че ще премляска сънено и ще притвори очи, но след минутка се изсипах обратно на стола, смазан от проклетото усещане за безсилие. Целунах я по челото и излязох в коридора. Ерол говореше с Доктор Георгиева или както той я наричаше - Магдалена. Краката ми се задвижиха и тръгнах към тях, ала до сънения ми мозък стигна мисълта, че темата на разговор може да е от личен характер. Рязко забавих крачка, щом осъзнах тази вероятност и ги изгледах питащо. Ерол кимна и раздвижи пръстите на лявата си ръка да се приближа.

– Все същото? – в гласа му се преплетоха надежда и болка.

– Все същото – онова ужасяващо чувство на безсилие премаза гърдите му. Обърнах поглед към приятната блондинка. Изглеждаше изморена и очите ѝ се взираха тъжно в Ерол.

– Правим всичко по силите си – увери го тя.

– Защо не се събужда, Магдалена? – нестихващата тревога разлюля гласа му.

– Като цяло състоянието ѝ е добро. Имаше вътрешен кръвоизлив, но слава богу я докараха навреме и овладяхме състоянието ѝ.

– Тя не се събужда. Какво му е доброто на това?

– По време на кома мозъкът е дезорганизиран. Всеки пациент може да има различни нива и видове мозъчни функции. Може да се събуди до дни, седмица... – Ерол прокара пръсти през косата си, страхувайки се от неизказаната част на мисълта ѝ.

– Тя диша самостоятелно. Това не е ли някакъв знак, че скоро ще се събуди?

– Всичко е в божиите ръце – дланта ѝ захвана неговата с приятелска загриженост. – Относно онова, което поиска, колегите от лабораторията ме увериха, че ще е готов до края на работния ден.

***

Юлияна и Пако не мръднаха от леглото на Адриана цял ден. Процесът на брат ѝ мина по- бързата процедура и присъдата му влизаше в сила от втори януари. Съдът постанови, че Пако трябва да избира или шест месеца затвор, или пълен курс на лечение, докато лекарите не преценят, че е преборил зависимостта си. Избра клиниката. Дали заради себе си, или го направи за сестра си, никой не разбра, но беше най-правилното решение за всички.