С аромат на буря +18

3-МАТЕЙ

Матей

Проклето безсъние. Часът беше полунощ, а сънят така и не идваше. Пушех на балкона и прехвърлях моментите с Момичето без име от днес. Мислите за нея препускаха в главата ми една през друга, също като сървърите на Айти Глобул. Загасих цигарата и се върнах в леглото с надеждата най-после да заспя.

Да бях взел телефонния ѝ номер, беше мисълта, която ме шамароса веднага щом спуснах клепачи. Да бях се сетил да я снимам, докато танцуваше на леда. Беше вторият виртуален шамар, който си извъртях и отворих очи.

Бях като онемял докато я гледах, а сега мрънках и си биех мислени шамари. Отметнах с раздразнение завивката настрани. В стаята беше или прекалено горещо, или студено. Местих градусите на проклетото централно отопление нагоре-надолу също като жена в цикъл. Напипах с ръка телефона и натиснах бутона. Часът беше един. Захвърлих го някъде около мен и покрих лицето си с длани. Клепачите ми се спуснаха, но тя продължаваше да се връща в мислите ми. Този път с нещо, което не се беше случило, но горях да се превърне в реалност. Мокрите желания бяха напът да ме довършат.

– Мамка му! – изругах и седнах в края на леглото със застинал поглед между краката си. Даже оная ми работа схващаше от каква величина е положението, щом се бях надървил като шибан динозавър. Ръката ми се уви около проклетника в боксерите. Тялото ми крещеше за облекчение, но не исках да се празня като шибан чикиджия. Не и докато мисля за нея. Паднах на пода за лицеви опори, за да изпомпам кръвта от шибания си пенис към другите части на тялото ми. След номер петдесет започна да дава ефект, ама само на половина. Приятелчето отдолу беше в някакво отмъстително настроение и не искаше да спада. Може би се сещаше за Силвана и нещата, които умееше талантливата ѝ уста? Забрави приятел! Приключваме с тоя спор още сега, или нашият арбитър - студеният душ, ще те прибере и ще заприличаш на какавида.

В два сутринта се смеех и ръмжах едновременно под студената вода. Минаваше три, когато се изсипах изтощен в леглото и спуснах клепачи.

***

Паркирах колата пред кооперацията, където живееше. Почти бях влязъл във входа, когато огромната табела на близкото кафе привлече вниманието ми. Стига, Матей! Кога си носил кафе на някоя, мамка му! – заговори онази моя версия, която жените с право наричаха задник. Само че другото ми аз вмъкна една малка подробност. Задникът си пада по това момиче.