С аромат на буря +18

21-ПЛАМЕН

Пламен

— Брат ми, съжалявам — гласът на Матей виновно се сниши  зад гърба ми, а аз стоях с ръце на кръста, наблюдавайки  за пореден път как  жената която обичам  се мята в първото такси, за да изчезне от живота ми. Нямаше смисъл да я догонвам. Нямаше да чуе нито една моя дума.

— Преди да ми обясниш защо отнесе две плесници от бъдещата ми асистентка, мисля, че бих искала да знам защо Матей току-що те нарече – брат ми.

Изслушах този женски глас, без да се обръщам, а думите ѝ предизвикваха спазми по лицевите ми нерви и ме накараха да стисна с всичка сила клепачи. Бавно завъртях торса си и погледнах през рамо.

"Мамка му" — изругах наум,  когато видях  Старши да отмята краищата на  сакото  си  и да подпъхва ръце в джобовете. За разлика от майка ми, той ме гледаше със завидно задоволство. Поклати няколко пъти глава зачудено, но не закъсня да хвърли няколко камъка в моята градина.

— Трябва да призная, че има страхотен замах  — вмъкна закачливо и изкриви уста доволно на една страна. 

— Татко! — сопна се мама, гледайки го неодобрително.

—  Какво? —  Старши присви рамене питащо, възмутен от острата ѝ реакция  —  Нали сама видя как хууубавичко  го зашлеви.

— Татко! —  сопна се късо за втори път в рамките на минута — Сега искам да знам защо Матей го нарече брат ми, а после ще обясни и за плесниците.

— Пф! — изпръхтя Старши  —  Само не ми казвай, че тази новина те разстройва. — Ставрев изпъна длан сочейки към Матей, докато държеше другата в джоба си. — Погледни ги. Хубаво ги погледни. И Матей като Пламен е одрал кожата на Филип. Очевидно е. Мотаят се заедно от седмица. Сега ли го забелязваш? Какво има толкова да говорим?  — той  вдигна показалец към мен. Очите му се присвиха, сякаш гледаше през мерник на пушка. — Попитай го за шамарите, шамарите са ми по-важни. 

Тервел  застана до дядо ми и се загледа в мен със съчувствие. Само че проклетото му съчувстиве не ми помагаше в момента. Щеше да  е хубаво да изръси нещо, с което да помогне. Зарежи! – нашепна мозъкът ми. Познавах го достатъчно добре, за да знам, че в моменти като тези  устата му  беше като зашита.