Адриана
(по същото време )
Прекрачих прага на празната стая и запратих ключовете върху малката масичка. Единствено звукът, който се чу, подсказваше, че все пак има някаква форма на живот между тези четири стени. Сърцето ми се сви като в шушулка. С измамна надежда погледнах към екрана на мобилния, преди да го захвърля далеч от мен някъде на ламината из стаята. Догоних го с мислена закана, че ще го зарежа там под дивана, където се спря или ще бъде номер шест разбит в стената в края на месеца.
Затворих очи и открехнах вратата към онези спомени, в които от гняв и безсилие запращах всички онези пет телефона преди този в стената, а после ги оставях пръснати на парчета, и с часове се взирах в тях, без да помръдна.
Матей се беше отказал от мен, от нас. Крайно време беше да го приема. Не отвърна нито веднъж, на нито едно мое обаждане. Вероятно отдавна ме беше затрупал под тонове прах и дори не ме помнеше, че съществувах, докато аз се бях вкопчила като удавник за сламка в онези така красиви думи, че не би могъл да забрави гласа и смеха ми. Че няма място на планетата, където да съществува без мен. Пръстите ми се вкопчиха в плота на кухненския остров, търсещи опора. Вероятно все пак съществуваше подобно местенце, щом не се показа с месеци, но беше прекалено голям егоист, за да го сподели с мен, за да мога и аз да го изтръгна от сърцето си. Имаше ли нужда да казвам на мозъка си, че вече съм емоционално претоварена, изчерпана, изтощена. Особено след като толкова време не успях да спра да плача всеки ден, всяка нощ. Както и сега. Бях напът да се разплача, когато фокусирах самотно стоящата в умивалника чаша за кафе, напомняйки ми колко съм самотна всъщност. Избърсах течащия си нос също като тригодишно в детската градина и погледнах към тв шкафа, където последно бях захвърлила дневника си. Направих няколко крачки и застанах в средата на стаята, когато съзрях, че рафтът е празен. Oтворих няколко чекмеджета и зарових из тях. Въздъхнах с досада, преди да напъна прегрелия си мозък, за да ми припомни къде, за бога, го зарязах последно. Това, че дневникът липсваше не пораждаше напрежение в мен. Тук никой не идваше, така че нямаше от кого да го крия. Погледнах към часовника и измрънках гласно.
YOU ARE READING
С аромат на буря +18
RomanceЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
