С аромат на буря +18

30-БАЯР🔞

Имаме едни, много, много изнервени мъже в тази глава.

Вулгарен език и сцени на насилие 🔞

Микаела

Спрях се на стълбите пред магазина за играчки, огледах улицата в двете посоки и закрачих към глухата пресечка водеща към апартамента на Юлияна. Радостно се загледах в красивата опаковка, под която се криеше самолета на Дъсти.

Той е син на Ивайло.

Тази щастлива мисъл не ми даваше мира, но знаех, че трябва да намеря най-тактичния начин да сервирам новината на Юлияна.

Минавайки покрай една от колите, улових отражението си в матираното стъкло и се спрях за кратка репетиция. За да не ме разбират случайни минувачи зашептях на майчиния си език.

– Хей, Юл, помниш ли онзи войник, с когото сте имали тооолкова шеметен оргазъм, та чак сте скъсали презерватива? Тадаааа! Това всъщност е брат ми – изръмжах късо и тръснах глава, за да отпратя тази версия. Да, това беше в неин стил и тя определено щеше да улови мисълта ми, но думите „оргазъм" и „брат" в едно изречение, звучаха странно от устата ми.

Реших да опитам отново.

– Юл, мисля, че открих човека, когото търсиш.

– Аз също – мъжки тембър с натежал френски акцент запълзя по гърба ми, стопи усмивката от лицето ми и застинах погълната от леден ужас.

Баяр

– Не мога да повярвам, че съм в една кола с теб.

Марсел остана с безизразна покер физиономия, сякаш думите не достигнаха до слуха му, но рязкото превключване на скоростния лост и начинът, по който крака му потъна в педала на газта, крещеше, че ясно ме чува.

Прилепих силно гръб в седалката зад мен, когато светофара пред нас светна червено.

– Не с тия номера, когато не съм аз зад волана, мама ти френска! – стрелката на километража бясно продължи да се изкачва нагоре. – Намали, шибаният светофар е червен, Марсел! – кръстовището по чудо беше празно, но все пак нямаше чак толкова добра видимост.

– Мрънкаш досущ като майката на Микаела – пророни с насмешка. – Има ли нужда да ти напомням, че тя е дама?