С аромат на буря +18

24- Баяр

Микаела

Отпих глътка от студеното си кафе и излязох от кухнята, крачейки обратно към стаята си. Цял ден се опитвах да прогоня мислите, които избуяваха като трънлив плет в съзнанието ми и това, че не намирах отговорите, започваше силно да ме изнервя. Застанах пред гардероба и без да влагам прекалено много емоции в избора си, грабнах първата дреха, която фокусирах.

– Може би Ивайло е забравил проклетото кубче, а аз не съм го забелязала? – промърморих, обличайки елегантната ежедневна рокля, за да отида при Баяр. Взрях се в собственото си отражение и извих вежди зачудено. – А може би Баяр се беше върнал в апартамента, намерил е кубчето и си е играл с него, след като ме оставил при момичетата?

Целият този лабиринт от мисли ме заливаше като водопад и пораждаше объркани чувства. Жаждата ми за отговори се засилваше, но знаех, че моят монолог няма да ми ги даде, затова се концентрирах да задържа спътницата ми за днес – паниката, да не ме обгърне.

***

Деляха ме само няколко крачки от вратата, до която нетърпеливо се опитвах да стигна, но мелодията идваща от телефона ме възпря. Зарових из чантата си, но когато осъзнах, че звукът идва от вътрешната част на апартамента се завъртях на пръсти и закрачих обратно към стаята. Самата мисъл, че може да е Баяр разтуптя сърцето ми и се затичах със ситни крачки, но въздъхнах тежко, когато „Мама ви търси" блесна на екрана.

Притиснах телефона с рамо към ухото си и поздравително изстрелях:  – Здравей, мамо – докато ровех из чантата си за ключовете на колата.

– Ох, слава тебе боже! – свъсих вежди.

– За какво му благодариш този път?

Майчината ѝ въздишка за облекчение, която, кълна се, само една майка можеше да направи толкова дълга и шумна, пропълзя по линията към мен.

– Понякога наистина ненавиждам тази твоя упоритост, но после се сещам, че е наследствено и не ми остава нищо друго, освен да я приема.

И разбира се само една дъщеря можеше толкова дразнещо да имитира въпросната шумна въздишка. Спуснах клепачи и си поех дълбоко въздух.

– Кое от нещата в дългия ти списък „Дъщеря ми не бива да прави" направих?

– Кристофър каза, че не си се прибирала в имението. Знам, че си имаш собствен живот, но не може ли поне за известно време да се върнеш? Толкова ли много искам, Мика?