Част 1 - С аромат на буря: Тервел
Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Пламен
Шибанякът с цветарския прякор така беше обсебил мислите ми, че не можех да се концентрирам върху нищо друго. Бях задвижил всеки дилър, ченге или приятел, които имах, за да се докопам до него преди той до Юлия, и пак нищо. НИЩО!
Юмрукът ми се заби в ламарината на изоставената постройка в близост до пътя, когато гласът на Баяр, с едно кратко изречение опари слуха ми, че също няма новини. Вътре в мен нещо се опъваше до скъсване в момента.
– По дяволите, ако не го намеря скоро, ще избухна!
Гневът от край време беше неделима част от мен и постоянен спътник, но в момента беше повече, отколкото можех да побера.
Натиках се обратно на шофьорското място на жълтия Chevrolet Camaro, с който се връщах от командировката в София и продължих за града. Светлините на уличните лампи се пречупваха през стъклото и танцуваха по умисленото ми лице. Този шибаняк беше някъде тук, наблизо, и стъпваше по земята съвсем спокойно, докато аз търсех начин да не се самозапаля от гняв.
Нямах търпение да се прибера, да вляза под душа, да изчистя притока на бяс и след това да се обадя на Юлия.
Паркирах Камарото пред вкъщи, изключих фаровете и за миг останах в тъмното. Само аз, тишината и обърканите ми мисли.
Телефонът ми извибрира със съобщение от общия ни чат с момчетата.
Стилян: Хей, от метеорологичната служба съобщиха, че към Бургас наближава силен вятър. Това ти с Camaro-то ли си? – пръстите ми затракаха по екрана с отговор към него.
Да, природният феномен се прибра. Екологичните щети ще ги оправям утре.
Аха, значи ураганът вече е локализиран. Ще намина след малко да си взема нещата, които зарязах при теб.
