С аромат на буря +18

8-МАТЕЙ

МАТЕЙ

Отворих входната врата и хвърлих ключовете на малката масичка пред огледалото в коридора. Шибаните шевове опъваха, и колкото и внимателно да свалях връхната си дреха, напомняха за себе си.

Минавайки през кухнята, мимоходом мернах часовника на микровълновата. Беше почти шест вечерта. Заврях глава в хладилника и огледах всеки един от празните рафтове, но колкото и да се опитвах да се съсредоточа в къркорещия си корем, умствената ми дейност винаги си прокрадваше път в друга посока.

"Матей, спри го." – думите на Пако нахлуха в ума ми, и като товарен влак премазаха глада ми. Не знам защо продължавах да се взирам в празния хладилник. Може би се надявах, че студенината лъхаща от него ще събуди изпържените ми мозъчни клетки и ще опресни причината, поради която се губех по Адриана, и то още преди да узная името ѝ. А отговорът беше толкова простичък. Тя беше всичко онова, което аз не съм.

Заради гнева ми и това че не мога да го контролирам, бях отново на стартовата линия, само дето този път не знаех дори с кой крак да направя крачка към Адриана.

Николета Йотова - психоложката ми, беше другата неканена, която изникна в съзнанието ми.

"За да забравиш миналото, да се отърсиш от него и наистина да продължиш напред, е важно да простиш на себе си и на другите, за да не бъдеш преследван от „призрака" на съвестта си и ненужна омраза."

Дааа, на думи беше лесно, но идеите ѝ как да го направя се изчерпаха и вече не бях сигурен, че сеансите вършеха работа. Особено след като последните няколко пъти се озовавах заровен дълбоко в нея на задна, и сега в главата ми се прокрадваше мисълта: Кой на кого помагаше да се справи с напрежението от деня всъщност, тя на мен или аз на нея?

Добре, споменът, че чуках психоложката си се оказа недостатъчно силна емоция, за да ме отърве от мисълта за Адриана. Звукът от отчаяните шутовете, с които Пако блъскаше по решетката в ареста само засилваше чувството в мен да я закрилям, и все повече стъпкваше правилото ми за: Стой настрана от проблемите, а когато те настигнат, брой до сто и обратно, преди да свиеш юмруци.

Не виждах пък никакъв смисъл в обратното броене, след като едва стигах до десет.

Извадих кутията с прясно мляко от хладилника и хлопнах вратата. Отворих един от кухненските шкафове и взех пакета със зърнена закуска. Нямах нито желание, нито сили да се връщам до магазина. Изсипах царевичните люспички в купата и ги залях с млякото. Едва доближих лъжицата до устата си и на вратата се позвъни.