С аромат на буря +18

37- МАТЕЙ🔞

Адриана, Варна

Излязох от апартамента на Микаела и тръгнах към булеварда, където бях паркирала. Гласът на Матей рязко изплува в съзнанието ми и направи бърза обиколка осведомявайки всяка фибра на тялото ми със своето:

"Обичам те."

Обля ме огромно вълнение при спомена за дрезгавия му шепот. Имах усещането, че ми напомня за обещание направено много отдавна, но затрупано под мрачни спомени и множество случки не можех да стигна до него. Сетивата и инстинктите ми се изостриха, като че ли искаха да ми подскажат, че нещо се беше променило в живота ми, но не го осъзнавах. От последната ни среща бяха минали два дни, а аз имах усещането, че и сега ме изпълва. Толкова беше приятно да е вътре в мен. Матей, мъжът на живота ми. Единственият. Първият. Като че ли тези думи сами се нареждаха в съзнанието, за да ми подскажат нещо. Нещо, за което дори не смеех да мечтая. Забавих крачка и докоснах корема си. В онзи ден бе излял всичко до последната капка в мен. Усещах как се стичаше по бельото ми, докато вървях към колата. Погълната от емоциите просто отпраших за Варна и не взех никакви хапчета. Каква беше вероятността да се е случило?! Тръснах глава, за да прогоня тази мисъл. Беше твърде хубаво, за да е истина. А и се чувствах така, както Микаела спрямо Баяр. Искаща, но изплашена и объркана. Имах нужда да се скрия за ден два.

Вътрешното ми Аз се опитваше да ми помогне с този мой план и зашептя в главата ми. Вилата. Той не знаеше къде е вилата на Ерол. Изпънах устни в насърчителна усмивка и потеглих към нея.

Матей

През последните няколко дни винаги се събуждах ядосан дори след кратка дрямка. Гневът ставаше неделима част от мен като постоянен спътник. Място не можех да си намеря, че снощи се разминах с Адриана. Бях повече от бесен на Баяр и Пламен, че не успяха да я задържат още три минути. Заспах едва в осем сутринта, когато умората взе пълно надмощие над всяка клетка от тялото ми.

Вдигнах глава към високата сграда, в която живееше баща ѝ и я измерих с поглед. Колко ли време ще летя от балкона свободно падане, ако реши да ме хвърли от там? Метафорично събрах куража си и тръгнах по стълбите. Единственият начин да разбера къде е тя беше или от Ерол, или от Пако.