В ГЛАВАТА ИМА СЦЕНИ НА НАСИЛИЕ И НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ НЕРВИ! + 18
МАТЕЙ, ЧИКАГО
Ерол стискаше волана с едната си ръка, а другата държеше на скоростния лост, докато пътувахме към входа на града. Между нас се беше настанило мълчанието. Мълчание, изпълнено с гняв. Дори в колата носех качулката на якето си вдигната, за да закрива яростта, която знаех, че се е появила на лицето ми, докато оглеждам улиците на Чикаго. Седях и гледах през предното стъкло право пред себе си града, в който получих първата си глътка въздух два пъти. Градът, който ме превърна в нещо, което никога не бях мислил, че ще бъда.
Убиец.
Някъде тук гниеха четири трупа, от които Филип се беше отървал, прикривайки следите на онова, което бях извършил. Бих искал да кажа, че нещо от тук ми липсва, но не можех. Всичко ми напомняше онова, което бях погребал, и онова, което предстоеше да направя.
Веднага щом колата спря, отворих вратата. Огледах огромната лъскава сграда пред мен, а после и небето. Няколко дъждовни капки паднаха на тротоара и оставиха тъмни петна по асфалта, сякаш ми показваха съчувствието си към мъката ми. Онази от миналото, и онази съвсем нова от настоящето. Вдигнах поглед и се загледах в безширната тъмна бездна.
Не искам съжалението ти, Господи. Дай ми благословията си да ги намеря – нашепнах, а след думите ми дъждът се усили и пропи земята с миризмата си. Капките ставаха все по-едри и се разбиваха тежко в лицето ми. Бързо подгизвах, но не помръдвах. Гръмотевичен рев, а след него и светкавица освети небето. Притворих уста, сякаш исках да пия, да отмия болката от себе си и продължих да слушам тътена раздиращ небето.
– Матей – плътният глас на Ерол ми се струваше по- дрезгав, докато минаваше през едрите капки, за да достигне слуха ми. Извърнах поглед към него. Ръката му здраво стискаше черно дипломатическо куфарче, а безмълвният му жест към мен беше достатъчен, за да го последвам.
Докато вървях към него погледна нервно към часовника си, сякаш от това зависеше живота на някой. И да, бяхме тук заради четири бъдещи трупа. Отмъщението беше единственото, което пораждаше нашето нетърпение. Отправихме се към луксозната рецепция на хотела, където с очакване да го заговорим, ни гледаше висок тъмнокож мъж. Пръстите на ръцете му бяха сключени и се взираше право в нас.
YOU ARE READING
С аромат на буря +18
RomanceЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
