С аромат на буря +18

4-ТЕРВЕЛ

Тервел

Затворих телефона, облякох коженото яке и изфорсирах мотора в посока града. Алекс току-що ми се беше обадил, че ще последва нещо неприятно между брат ми и Виктор пред клуба долу на плажа. Баяр беше малкият ми брат, на двайсет и една, и ме следваше неотлъчно, като идол на подражание. Лоша идея. Много, много лоша идея, но така можех да го наглеждам и да го предпазя от онова, през което минахме аз, Дивака, Стилян и Алекс.

На такива като нас боксовата зала им беше като втори дом. Аз и крюто сме от онези, които ненавиждаха наркотиците. Може би защото на шестнайсет вече бяхме загубили приятел. Заради наркотици.

Оттогава насам все се опитвахме да живеем нормално. Нормално. Тази дума звучеше някак странно, когато кръвта ти кипва по-бързо, отколкото да примигнеш, виждайки сутеньори и пласьори плъзнали из целия град. И ние не знаехме как го постигнахме, но поне около сервиза, който държахме, и малка част от района, където живеехме, никой не смееше да продава тая гадост. Бях пребил няколко от пласьорите почти до смърт и знаех, че скоро ще си навлека гнева на големите в града, но трудно се контролирах.

Влачех гнева от миналото със себе си и безспорно имах нужда да го изкарам от системата си, но засега единственият път за него бяха юмруците. Избягвах да се сбивам на улицата. Предпочитах да изкарвам адреналина си на ринга, но и там нещо се пречупваше в мен. Влизах в друг свят. Не виждах, не чувах. Оставах глух за всичко и всички и човекът пред мен беше просто мишена, която да смачкам. Ужасна спортна злоба, която ме тровеше и трудно някой се навиваше да се боксираме, което с годините ми донесе прякора Звяра. Знам, звучи ужасно, но не е като да съм го избирал, нали?

Не осъзнах, че правя гневни гримаси, докато лицевите ми нерви не започнаха да се отпускат, когато видях червения мини купър пред мен.  Пръстите ми сами се отдръпнаха от газта и ямахата забави ход.

Дори не разбрах името на това сладко русо изкушение със сочни устни в цвят на черешово розово и изпитвах огромно желание да застана пред колата ѝ и да я накарам да отбие на следващата отбивка. Изглеждаше много сладка с тъмнозелената си трикотажна рокля с дължина до коляното, която загатваше за апетитните ѝ бедра, а откритите ѝ рамене закачливо ме молеха да плъзна пръст и да надникна в тези перфектни закръглени форми, които се криеха под деколтето, и се надигаха всеки път, когато си поемеше въздух заради близостта ми.