С аромат на буря +18

8-ПЛАМЕН

Юлия 

– Сериозно, Нат?

– За бога, не можеш да стоиш в този апартамент заключена до края на живота си. Обличай това. – тя метна към мен първата дреха, която шепите ѝ заграбиха от гардероба ми.

Разгънах карираното долнище и го вдигнах високо между двете ни.

– Пижама? – погледът ѝ проследи шарките на редуващи се бледорозови и сини квадратчета, след което тръсна глава, сякаш ѝ причиниха мигрена. Издърпа го от ръцете ми и на негово място набута бежов панталон с черен дамски топ.

– Помислих го за онзи откачен панталон, с който се фръцкаше в началото на сезона. Добре, влизай в това.

– Не ми се излиза.

– Няма значение, прекосила съм половината град, за да стигна дотук. Последния път, когато се забавлявахме, беше в ерата на динозаврите, затова тази вечер ще ми угодиш.

– Празнувахме рождения ти ден само преди два месеца.

– Дааа, както вече споменах беше твърде отдавна – погледът ми застина умоляващо в нейния да спре да настоява. – Юлия, забрави за нещастника. Достатъчно скърбя и оплаква края на тази връзка.

– Мисля, че малко прекаляваш с драматичните описания.

Натали се усмихна, направи крачка към мен, и към купчинката дрехи в ръцете ми, набута и дамските ми сандали на висок ток.

– Докажи ми, че греша.

Издишах силно и спуснах клепачи. Вероятността да изрецитирам наказателния кодекс наум, беше по-голяма от това да променя мнението на сестра си. След това ми заключение, изръмжах от безсилие.

Наталия плесна с ръце и се изкикоти щастливо, сякаш току-що и бяха съобщили, че е спечелила екскурзия до Милано.

***

Вратата на блока издрънча зад гърба ми. В ноздрите ми нахлу миризмата на топъл асфалт и нощните лампи заблещукаха над главата ми. Отворих дамската си чанта, за да извадя телефона и да ни повикам такси, когато нечие женско възклицание опари слуха ми.

– Господи, това Юлия ли е? – ъгълчетата на устните ми се разтегнаха в плавна усмивка, щом разпознах Паша, откачалка от смесен брак между майка рускиня и баща българин, която по една случайност беше надарена със здрави нерви, щом издържаше на лудото темпо на сестра ми и от деца бяха неразделни. Тя заклатушка китката си във въздуха, сочейки към мен.