С аромат на буря +18

10-МАТЕЙ

Адриана

Матей изсумтя, повдигна края на кървавата тениска и огледа марлята.

– Някъде в кухнята трябва да има ножица – дадох секунда време на ума ми да смели казаното и хукнах натам.

Зарових из чекмеджетата. След втория опит успях да я намеря и бързо се върнах в спалнята.

– Взех я.

– Хубаво. Разрежи тениската и махни превръзката – вперих поглед в него, сякаш е тиктакаща бомба.

– Искаш да махна какво?

– Раната е прясна, трудно се движа и не мога да я сменя сам – пулсът ми замря. Очите ми бавно се насочиха към кървавата марля.

– Казах ти да отидем до болницата, помниш ли?

– Добре, мамка му, каза ми.

Стиснах сърдито уста. Той можеше и да намира утеха в ругаенето, но мен ме изнервяше.

– Виждам, че живееш в пълна хармония с тази дума, но би ли я отпратил на майната си за малко?

Матей млъкна.

Надвесих се над него. Пръстите ми повдигнаха памучната материя и клъцнах плата над лявото му рамо.

– Раната боли ли те? – той изпъшка провлачено.

– Мъжкарският отговор или истината?

– Извинявай, глупав въпрос – отместих поглед от лицето му и се съсредоточих в тениската. С няколко внимателни прореза я разрязах през средата и раменете, за да го измъкна от нея. – За първи път ми е, така че не очаквай чудеса, докато сменям превръзката.

– Само не ми казвай, че ти става лошо от кръв – веждите ми подскочиха замислено.

– След малко ще разберем, нали?

– Моля те, не припадай.

Надупчен си с нож, за бога. Някакви съвети как да почистя раната, без да повърна? Но скатах тази мисъл за себе си.

– На нощното шкафче трябва да има всичко необходимо – погледнах към хартиения плик, в който бяха обезболяващи и марли.

Да, страхотно ми помогна.

Отлепих края на напоената с кръв марля и внимателно я премахнах. Стомахът ми се разбунтува. Чувствах се като стажант, който на изпита си по медицина е осъзнал, че това не е неговото призвание.