С аромат на буря +18

38-Баяр

Баяр

Нервно погледнах към часовника, докато приготвях витаминозната следобедна закуска от плодове за Микаела. Вече беше в шестия месец и въпреки че бременността ѝ протичаше спокойно ми се искаше да спре да работи. Нещо, което тя упорито отказваше. Вратата на апартамента хлопна и звънкото ѝ гласче достигна до мен.

– Прибрах сеее.

Всеки път щом я видех краката ми забързваха в нейна посока, а пръстите ми изтръпваха от желание да се залепят на коремчето ѝ, за да усетя бебешко ритниче в дланта си.

– Казах ти да ми се обадиш, когато си готова, за да те взема – след няколкото бавни целувки, гласът ми погали кожата на лицето ѝ с известна доза порицание.

– Ивайло ме докара, дойде да вземе малкия и ме изчака – пакостливо гризнах брадичката ѝ със зъби. Беше се превърнало в някакъв нов навик, когато в мен нахлуваше недоволство за нещо.

– Стъпалата болят ли те?

– Мноооого – провлачи с умора в гласа си. Вдигнах я на ръце, за да я понеса към дивана.

– Това няма да продължава така. Вече си в шестия месец. Или излизаш в болничен по майчинство, или бога ми, още утре ще си в принудителен отпуск, лично разписан от Ерол.

– Стигааа, не мога по цял ден да лежа. Искам да правя нещо.

– Нали твърдеше, че сватба не се организира за един месец. Занимавай се с това.

Намусих се, щом си спомних, че Микаела беше отхвърлила идеята за сватба през октомври. Не знам какво ѝ се въртеше в главата. Сигурно беше намислила нещо. Ама какво?! Тая легендарна чуденка се беше превърнала в мъжко проклятие още от Адамово време. Успял ли е Адам да разбере Лилит? Не. Тя мирясала ли? Разбира се, че не. Човекът получил втори шанс. Появила се оная Ева. Успял ли е да разбере и нея? Не. Такъв номер му врътнала с оная ябълка, че да се чудиш какво ѝ е трябвало да я отгризва. Благодаря ти Адам от Еден, заради теб, нещастнико, мъжете така и не се научихме да разбираме какво точно иска красивата половина на човечеството.

Запътих се към кухненския плот, протегнах ръка към огромната купа с плодове и тръгнах обратно към дивана.

– Обясни ми как точно стигнахме дотук, та вечно се съгласявам с теб за всичко?

– Нарича се любов, чувала съм, че застига дори онези, които са с пагони на генерали от зодия Инат – Микаела ме изгледа хитро, преди да напъха парченце диня в устата си. – Между другото реших къде искам да бъде сватбата ни, ако и ти си съгласен, разбира се.