С аромат на буря +18

9-ПЛАМЕН🔞

В главата има еротична сцена! 🔞

Юлия 

Посегнах към порцелановата чаша пред себе си, за да направя капучиното, което поиска, но застинах, загледана в неоновата светлина над кухненския плот, щом улових приближаващите мъжки стъпки зад гърба си. Вълна от топлина се втурна към врата ми и нагоре към ушите ми, когато го усетих толкова близо.

Той се облегна с гръб на кухненския плот и опря дланите си в края му. Погледът ми падна върху разранените му кокалчета. По тях имаше пресни следи от кръв, няколко стари белега и един нов разрез - вероятно от стъкло, който определено се нуждаеше от лепенка, но с това палитрата с гадости по видимите места приключваше.

Завъртях се към края на кухнята, извадих малкия медицински несесер от последния шкаф и го оставих до измисленото му желание за чаша капучино. Пакет стерилни марли, лепенки и физиологичен разтвор щяха да свършат работа.

– Дай си ръката.

Той ме погледна зачудено, но също като мен вече нямаше желание да се изяждаме с думи. Мълчаливо я подаде напред. Пръстите ми се плъзнаха по меката опаковка с марли. Извадих една, напоих я с разтвора и внимателно почистих нараненото място. Не знаех кое беше по-нелепо. Това, че на моменти ме вбесяваше до крайност, или че въпреки всичко, държах марля и заличавах кръвта по ръцете му.

– Боли ли? – запитах, докато поставях лепенка върху най-големия разрез.

– Не. Свикнал съм.

Свикнал. 

 След въпросната дума усетих как спокойствието ми се разклаща като чаша вода върху нестабилна маса. Още няколко признания от същото, и щеше да се разлее.

– ...Но отдавна никой не ми е слагал лепенка.

– Ама, разбира се, мозъкът ти от доста време е подал молба за развод с теб, иначе щеше да се сетиш, че няма да се налага, ако не се биеш. – дланта ми изплющя с камшичен удар върху голямата рана.

Пламен издърпа ръката си и ме изгледа слисано.

– А какво беше това, мамка му, репетиция за следващия ми бой? – сарказмът му се заби в опънатите ми нерви като карфица в балон. Имахме проклето споразумение да държи проблемите далеч, а той вървеше право към тях с широко разперени ръце.