С аромат на буря +18

19 - БАЯР

Микаела 

Дамските ми обувки с класически висок ток зачаткаха развеселено по излъсканата настилка на ресторанта. До мен с възхитителна походка и пленителна визия вървеше усмихнатата Адриана, чието гласче се отпускаше, подмятайки шеги по повод тази наша женска среща. Спрях се под широката арка. Ади застана до мен и тихичко нашепна, докато оглеждахме заведението.

– Тук ли са? – погледът ми се плъзна изучаващо по гостите в откритата площ.

– А! Ето ги – изпънах ръка, за да помахам ентусиазирано към Юлияна и нейна приятелка, която виждах за първи път.

Забързах крачка, когато разпери ръце за прегръдка.

– Най-после. Вече си мислех, че няма да успеете – тя ни гушна една по една, като не пропусна да помилва, все още плоското коремче на Адриана. – Дами, искам да ви запозная със Зара, моя приятелка от детските ми години. Зара, да ти представя Адриана.

– Приятно ми е. – Ади разкри очарователната си усмивка и протегна ръка напред.

– А това е Микаела.

– Здравей, Зара – ирисите ѝ ме обходиха с нескрито любопитство, след което стисна силно дланта ми.

– Това ли е мацката забърсала Баяр Беров?

Юл забели очи и демонстративно извърна глава към момичето до нея.

– Забърсваш ги ти, Зара. Тя ги подлудява. Повярвай ми има разлика. – Зара зяпна ахнало насреща ѝ.

– От това заболя, жено – смъмри я, преди да махне хаотично с длан. – Но трябва да призная, че има и нещо очарователно в подлото ти изказване – изкикоти се искрено.

Откровено казано комуникацията между двете им беше друг левъл. От онзи, в който ти наблъскват разум в главата, без да се спират пред никакви червени линии.

– И все пак, ако може да се намери един като Баяр Беров и за мен – сините ѝ очи обходиха откритото нощно небе, сякаш отправяше молитва към небесата.

– Я се стегни! – дланта на Юл закачливо се спря някъде в рамото ѝ. – Всяка жаба да си знае гьола. Мъже като по каталог.

– Ама в моя няма принцове. – Юлияна въздъхна за несъгласие.

– Че какво им е на твоите жаби?