С аромат на буря +18

10-ПЛАМЕН

Юлия 

– Юлия? – гласът на Наталия отекна из апартамента, още щом входната врата щракна. Аспар моментално включи на турбо режим и хукна да я посрещне.

– Тук съм! – провикнах се от тясната затворена тераса, която пък компенсираше с прохладния въздух от климатика. Само преди няколко дни бях добавила към интериора новото си бижу – висяща плетена люлка, последна бройка от разпродажбата в Икея, която по чудо успях да задигна.

Стиснах топлата чаша с капучино между ръцете си и отпих една глътка. Същата, която още чакаше да бъде изпита. Тази сутрин устните му едва я докоснаха, преди да излезе от апартамента ми, а аз незнайно защо не можах да го изсипя в мивката.

– Хей, напазарувах някой неща. Ще ги оставя на кухненския плот.

Замръзнах. Мозъкът ми мигновено асоциира кухненския плот с онова, което се беше случило върху него. Нервно скочих от стола, преди да излезе онова добре, което стоеше на устните ми. Няколко капки от капучиното се разляха по масата, но ги оставих и хукнах към нея.

– Аз... аз ще ги взема.

Появата на Нат наистина ме хващаше неподготвена. В неделя сутринта можех да очаквам позвъняване от техника за асансьора, гневен съсед заради лая на Аспар, или объркана доставка за пица, но не и нея. Тя обикновено се въргаляше до късно през почивните дни, което автоматично я превръщаше в последния човек, който да се появи в девет и половина сутринта на вратата ми.

Забързах крачка към кухнята.

Целият апартамент беше пропит от миризмата на секс и мислите ми бяха толкова хаотични, че нямах ни най-малка представа дали почистих плота след като Пламен буквално поглъщаше всяка капка от оргазма ми, докато бях метната върху него за среднощна дегустация. Разтърсих невидимо рамене. Беше достатъчно само да го смисля и усещането от езика му оживяваше като лудо между бедрата ми.

– Ето, дай на мен.

Наталия ме огледа, докато взимах тежкия плик от нея. Тя изви ръка към устата си и прочисти гърло.

– Как се прибра снощи? – можех да усетя как любопитството ѝ ме потупва по рамото с невидимите си пръсти след паузата от няколко секунди, през които не казах нищо. Обърнах се към нея.