С аромат на буря +18

39-МАТЕЙ

Матей

– Добреее – измънках тихо. Сложих ръце на кръста си  и огледах плажа поетапно. Беше повече от ясно, че сам няма да се справя. На всичкото отгоре имах едва 15 минути, за да задействам безумният план на Баяр. Беше почти седем часа. На плажа не беше останал никой, освен стария Герасим с малката лавка за студени напитки. С Баяр от години идвахме на този плаж да се гмуркаме за миди при стария риф. Геро палеше огън, слагаше старата ламарина, която пазеше отстрани на барачката си, разпъваше сгъваемото си столче, сядаше на брега и чакаше да извадим мидите. Осъмвахме на мъжки приказки и рибарските му истории.

През мозъка ми мина безумна мисъл и тръснах глава, за да я отпратя, но тя не помръдваше. Инатливо си стоеше там. Издух бузите си с въздух и шумно го изпуснах, преди да тръгна към него.

– Аааа, виж кой се появи – тежкият му смях ме пресрещна топло. Подадох ръка към него. – Никакви ви няма това лято. Скоро на рифа няма да остане нито една мида, а и ми липсват вечерите с вас, момчетааа.

– Тук сме, тук сме. Знаеш, че това местенце ни е любимо с Баяр – чертите на лицето му се отпуснаха изумено.

– Голям българин, ей. Планина момче! – изцъка след думите си. Геро поклати закачливо пръст към мен. – Миналата година се скъса да те побеждава. Винаги вадеше повече миди – кимнах с глава за съгласие, а и нямаше как да бъде другояче.

– Това магаре винаги е бил по-добрият плувец. – Геро надникна зад гърба ми посока Адриана и Микаела.

– От одеве те гледам с тия две девойки, ама викам си няма да те закачам. Коя от двете е твоята?

– И двете – закачливо отвърнах.

– Магаре, такова. Не може и двете. С две дини под една мишница нищо не става.

– Казва се Адриана. Тъмнокосата.

– Аааа. Това вече е друга приказка.

– Геро, слушай. Искам да те помоля за услуга. По-скоро онова магаре Баяр.

– Къде се запиля тоз хулиганин? – искрено полюбопитства.

– Идва, идва. Пътува насам. Ама слушай сега. Виждаш ли другото момиче. Ама не я зяпай сега – побързах да го скастря, щом погледна през рамо зад гърба ми. – Хвърлил ѝ е око, ама му се дърпа. Замислил е нещо, трябва му помощта ни – старият Герасим ме изслуша търпеливо и сви рамене.