С аромат на буря +18

8-БАЯР

Весели Празници, бубета. Приятно четене. Дано ви е забавно. Гуш

Микаела

С Баяр мълчаливо крачихме към колата паркирана пред входа на посолството, но преди да се кача познат мъжки глас ме застигна.

– Микаела? – спрях, щом чух името си, но преди да успея да се обърна, господин Красив и опасен до мен се извърна и показа най-киселата си физиономия, разпознавайки гласа на Марсел. Очите му се присвиха от недоволство, сякаш искаше да извие ръката му отново, а гърленото му ръмжене, което долових повече от ясно, светкавично повика пресния разговор с Ивайло в главата ми.

"Татко Мечок е хлътнал по теб как не го виждаш?"

Опитвах да не се хващам като удавник за сламка на тези думи, но топлината разстилаща се в стомаха ми и все по на юг, беше тооолкова приятна, че за миг забравих, че трябва да се обърна.

Телохранителят на майка ми вървеше към нас, а в дясната си ръка стискаше малък сак наподобяващ ръчен багаж. Веднага щом приближи Марсел заговори на френски.

– Докато беше заспала се върнах до апартамента ти и събрах някой неща.

– Много мило, благодаря ти – той изпъна ръка напред, за да ми подаде сака, но преди да успея дори да помръдна господин Нервен съм и всичко ме дразни стоящ зад гърба ми протегна своята. Пръстите на Баяр се стегнаха със силен захват около кожените дръжки и с това простичко движение въздухът около нас започна да се възпламенява. Толкова се бяха вглъбили да правят това, което правят, а именно нищо, освен да стискат малката чанта помежду си, че можех да се закълна, че това е най-страшното мъжко нищо на планетата. Като сърна надушила опасност гласът ми премина по невидимата вражеска линия, която бяха начертали, и къде молещо, къде предупредително изписуках между тях.

– Момчета? – но те сякаш бяха оглушели. Топлинните ми сензори започнаха да засичат силни нива на радиация изтичаща от тези двамата, а мозъкът ми закрещя, че трябва да направя нещо. – Момчета! – креснах ниско и остро. Марсел плавно пусна дръжката и Баяр пое сака.

– Je n'aime pas ça. (*не го харесвам)

Отговорът му изобщо не ме изненада като се имаше предвид как Баяр беше извил китката му, макар да отдавах всичко на случайността, понеже знаех колко добре е обучен.