С аромат на буря +18

24-ПЛАМЕН 🔞В процес на редактиране

Юлия

Поглъщаше ни взаимен опустошителен глад, нуждаехме се един от друг. Гърдите ми се надигнаха, тялото ми реагираше от близостта на неговото. Бяхме толкова нетърпеливи да се усетим, че потрепервахме в конвулсии, преди да се слеем.

— Имаш ли презерватив? — поклати интензивно глава за отрицание.

—  Ще изляза навреме, обещавам.

—  Пламен...

—  Трябва да вляза в теб сега, сладката ми. Иначе ще гръмна.

                   Не знаех  за него, но аз със сигурност.

Харесвах  дивия  глад  в очите му, но  бързото и припряно докосване секна. Останахме загледани един в друг за миг. Целувките станаха бавни, мъчително бавни. Мастилините ръце отново се увиваха около мен. Разходих нокти по гърба му. Кожата му настръхна и замига нервно.

Зарови лице в гърдите ми. Тялото ми се изпъваше като струна под него на пода. Извивах се от допира на устните, на езика му, които оставяха  водния си марк навсякъде. Бележеха ме нежно и караха бедрата ми да се разтварят широко. Главичката на пениса му си играеше с отвора на тялото ми, приплъзваше се по него. Погледът ми се премрежваше от очакване.  Започна да влиза и излиза с един люлеещ ритъм. Все така нежно, болезнено твърд и до край. Движех се заедно с него, унесена от приятното чувство за изпълненост. Изпитвах желание да го погледна. Да се уверя, че  съм  в прегръдките му. Отворих очи. Устните му се извиха в топла едва доловима усмивка изпълнена с облекчение, че отново сме едно цяло.

— Липсваше ми — нашепна и забърза ритъм. Сълзата,  която се отрони беше моето " липсваше ми " за него. Устните му я догониха и я отпи от кожата ми. В нея бях събрала всичката горчивина, от която исках да изчистя душата си. Ръцете му се заиграха с косата ми. Пръстите  му нежно се триеха в нея.  — Сърцето ми е твое — устните му покриха моите. — Твой съм, само твой — усетих сладката  еротична грапавина на езика му и нежните движения, с които го усукваше около моя. Звучното отделяне на устните ни пропука  стената, зад която криех страстта си към  него със седмици. Страстта  беше  естественият грим по лицето ми, а  копнежът  за любов бе полепнал по всеки милиметър на тялото ми.