С аромат на буря +18

6-МАТЕЙ

Заради твоята упоритост ❤️❤️   @bblackkrose

МАТЕЙ

– Баяр? – в устата си усещах силен приток на слюнка и кръв, които излизаха като снопчета и се пръскаха из въздуха.

– Линейката идва, братле – изнемощял, челото ми опря в рамото му.

Гадеше ми се, тялото не ме слушаше и всичко ужасно ми тежеше.

– Гледай този да е тук, когато се събудя. Не съм приключил с него.

– Матей, не заспивай, остани с мен – едва стоях на коленете си. Взирах се в кървавата си ръка, но сивите петна пред очите ми се появяваха все по-често. Ледени тръпки пълзяха по всяка клетка на тялото ми, а то тежеше като олово и неконтролируемо ме теглеше към мрамора. Изсипах се на пода до Пако. Чувах гласа на Баяр, но глухо, провлачено и отдалеч. Пред очите ми се спусна гъста черна пелена, от която изплува майка ми.

Матей, не заспивай, момчето ми.

Мамо... – думата беше като ехо на мисълта ми и остана неизречена. Образът ѝ потъна в черна димна завеса.

Споменът за брат ми и кашата с Юлия застъргаха в главата ми. Студена пот разтресе тялото ми. Виждах се на колене пред него, целият в кръв.

Hello big brother.

И двамата потънаха в поредната стелеща се пелена. Спомени от Чикаго минаваха като на кино лента. Чувах гласа на Пако като неспирно повторение.

Моята сестра е светица. Моята сестра е светица... Светица...

В главата ми цареше хаос. Преплитаха се стари спомени с нови моменти.

Адриана...

Името ѝ ечеше в съзнанието ми. Лешниковите ѝ очи разсеяха черната пелена за миг. Образът ѝ изплува, ярък и цветен. Танцът ѝ на ледената пързалка ме потапяше в дълбок покой. Вече не ме болеше. Смехът ѝ толкова различен, нежен и чист като кристал.

Два месеца заспивам с облика ти, Момиче без име... – шептях мислено към образа в главата ми.

Не исках да я губя, но все повече се превръщаше в силует. Напрегнах се да го догоня, но потъвах надолу, а тя се издигаше нагоре. Видението на сладкото ѝ лице се разнесе като дим пред очите ми. Мислите в главата ми затихнаха...