С аромат на буря +18

13 - МАТЕЙ

 МАТЕЙ

Нямах представа от колко време е зад мен. Долових тихите ѝ стъпки зад гърба си, когато стигнах до седем и отворих очи. Адриана все още бе облечена с моята тениска и нервно обгръщаше торса си с ръце. Погледът ѝ бе толкова красноречив, докато се взирахме един в друг, че почти спря сърцето ми. Тишината помежду ни ставаше мъчителна, а нуждата ми да я усетя след всичко, което избълвах, два пъти по-силна.

– Колко от това чу? – челото ми се сбръчка от напрежение и очакване.

– Всяка дума – отговорът ѝ беше като юмрук в корема.

Разперих ръце към нея за прегръдка. Лицето ѝ се изкриви в болезнена гримаса, но сякаш имаше нужда някой да я гушне. Босите ѝ стъпала зашляпаха по ламината и лекичко се затича към мен. Беше истинско облекчение, когато тялото ѝ прилепна до моето и усетих аромата на косите ѝ, където неудържимо зарових лицето си.

– Не исках да става така – нашепнах, затягайки захвата на ръцете си като стоманен обръч около нея. – Но да събереш разпръснатите парчета е много по-добре, отколкото да ги оставиш разпилени, Ади. Трябваше да се уверя, че не би го допуснал.

– Той е добър човек, Матей. Не бива да ти минават подобни мисли за него – изхлипа в извивката на врата ми.

За момент се почувствах засрамен. Бях се превърнал в мишена на собствените си чувства и ревността ме изяждаше.

– Не съм искал да го обидя, но фактът, че Емир му е племенник ме изнервя.

– И мен ме изнервя, но знам, че Ерол не би позволил нищо да ми се случи.

– Откога е това с Емир? – Адриана спря очите си на моите.

– От половин година. По-рано беше или в София, или в Истанбул, но от два месеца неговата настоятелност започна да ме плаши. Имам пълно доверие на Ерол. Той не е човек, чиято дума искаш да прегазиш, освен ако не си готов за последствията от това.

Опитах се да отхвърля новото полазващо ме раздразнение и звучно изцъках с език, за да го отпратя, но безуспешно.

– Явно Емир е готов за последствията, но не разбирам защо Ерол стои в сянка и дори племенникът му не знае, че той е начело на така нареченото им братство.

– Дълга история, която успях да сглобя парче по парче, но сега не е моментът за нея. – Адриана притеснено захапа долната си устна. – Сега трябва да говоря с него, а умирам от срам.