Адриана
Лицето му изведнъж помръкна, веждите му се сключиха и бавно поклати глава след думите ми.
– Какво? – кафевите му ириси се впиха в моите и отказваха да ме пуснат. Трябваше да преодолея ефекта, с който ме заливаше близостта му и спираше думите да излязат от гърлото ми. Търсех спасение от нуждата ми да бъда в прегръдките му, а не го откривах. Все още забивах начупените си нокти в тениската му и правех плахи опити да се оттласна от него, макар че сърцето ми не искаше. То искаше да заровя лице в топлата му гръд и да потъна в опиянение на аромата му, но повече от всичко исках да го предпазя от лудостта, която знаех, че ще го обхване скоро.
– Върви – сведох поглед в пода засрамена и объркана. Знаех, че ако остане ще последват въпроси търсещи отговори за неща, които не бях готова да говоря. Не бях готова да извървя пътеката на срама, разказвайки всичко на човека, когото обичам. Колкото и да исках, не можех.
– Адриана... – отдръпнах се назад като ужилена, заради топлината и нежността, с която изрече името ми.
– Върви си – широките му рамене се присвиха, гръдният му кош се повдигна и спусна неравномерно, все едно имаше проблем с дишането. Той застана намръщен, а напрежението, което излъчваше направо ме смазваше.
– Можем да минем през това заедно – завъртях глава енергично и рязко си поех въздух, опитвайки се да потуша новата вълна от сълзи, които напираха да се излеят.
– Не, не можем. Ти не разбираш – Матей направи крачка напред и скъси дистанцията помежду ни.
– И тук грешиш. Няма друг, който да разбира по-добре от мен ада, през който си минала – стиснах длани в юмруци изпод дългите ръкави на пуловера и ги залепих до тялото си.
– Какво знаеш ти за моя ад? – повдигнах брадичка, за да надвия позора и болката в мен поне този път. – Какво знаеш ти, за онова усещане, което те кара да се пръскаш на хиляди парчета и имаш чувството, че никога няма да си в състояние да се събереш? – ирисите ни се срещнаха, но той замига нервно и отмести очи от мен, бързайки да сведе поглед в земята. Реакцията му ми даваше още една причина да искам той да си тръгне. – Ето, виждаш ли? Никога преди не си извъртал очи от мен, а сега свеждаш поглед, за да скриеш съжалението си в тях. Не искам съжалението ти, Матей.
YOU ARE READING
С аромат на буря +18
RomanceЧаст 1 - С аромат на буря: Тервел Повярвайте ми, не съм от момичетата, които търсят лошото момче. Харесвам живота си прилично скучен. Проблемът е, че един малък инцидент с колата постави този мъж на пътя ми. Всичко в него крещи, че е като буря в б...
