С аромат на буря +18

32- Баяр

Баяр

Бременна?!

Имах чувството, че се задушавах. Аз бях един от членовете на старата школа, мамка му. Практикувах в нея с години. Което ще рече, че избягвах всякакви усложнения и неочаквани пътувания до аптеката. Да пропусна презерватив си беше като подадена молба за бащинство. Тогава как, мамка му, забравях да го сложа, когато бях с Микаела? Нямах ни най-малки съмнения, че това, което е покълнало в нея е мое, и случващото се така ме цапардоса, че накара ушите ми да заглъхнат. Този рожден ден със сигурност щях да го помня навеки.

Стоях и мълчаливо се взирах как и двете движат устни и разменят реплики, от които до слуха ми не достигна и буквичка. Пищенето в ушите ми най-после секна. Първият звук, който улових бе как доктор Стоянова прочисти гърло и тихичко нашепна.

– Дайте му минутка. Мисля, че се паникьоса. – Микаела скръсти ръце пред гърдите си, стисна кисело устни и поклати нервно глава.

– Ама, разбира се. Наясно съм, че подскачане от радост и завъртане във въздуха е холивудска измислица. Такова нещо при Балканджи Йово няма – нейното словесно оръжие сарказмът, бе набрало сила и ми подсказваше, че са ми останали не повече от няколко секунди, преди да омете пода с мен.

– Госпожице Велева, в тази професия съм от 30 години. Колкото и да Ви е странно повечето мъже реагират така. Ще се изненадате, но има шок даже в онези, които са се старали за постигането на този резултат. Вцепенението му ще отмине. Просто му дайте малко време – изнервената Микаела, която нямах никакво съмнение, че в момента ступва анимираната ми версия в ума си, забързано кимна за съгласие.

– Разбирам, разбирам, разбирам. Ние жените винаги разбираме, нали? Ооо, колко страшна е диагнозата "Татко". Като че ли са им казали, че ще умират. Чудя се, дали ще се разминем, или ще изплюе въпроса "От мен ли е?" – дланите ѝ залепнаха в задната част на кръста ѝ и изви ръцете си на буквата „Ф". Поза, в която никога не я бях виждал преди, но ясно ми казваше:

Опитай се да не изглеждаш толкова изненадан, нещастнико.

– Това е нормално за бъдещите татковци.

– Нормално? Не, не е нормално. Нормалното е да поемат отговорност за постъпките си, а не да се паникьосват – Микаела така ме атакуваше, като че ли болничната стая е бойно поле, на което се решаваше бъдещето.