С аромат на буря +18

4-МАТЕЙ

МАТЕЙ

Паркирах колата пред пекарната, изключих двигателя и се обърнах към Момичето без име. Поправка - Юлияна. Мозъкът ми все още отказваше да я назове с това име, но всяка част от мен я харесваше. В нея имаше нещо различно. Нещо, което ме караше да искам аз да съм различен, да потисна гнева си и да държа настрана ненормалния задник, който живееше в мен. Онзи задник, заради когото ми се налагаше едноседмично да посещавам кабинета на костюмирана госпожица, зад чийто гръб на стената висеше диплома по психология. В продължение на един час се разхождаше като Колумб из мозъка ми в търсене на отговора за гнева ми. Отговор, който бях погребал в Чикаго. Лежах на дивана и слушах как ми обяснява, че светът не е толкова враждебен. Понякога се питах, тя изобщо сблъсквала ли се е с гадостите на живота? Щото пред врата на моя беше като бунище. Отваряш и те застига смрад. От онази, която се просмуква в кожата ти и ти се иска да си в кома, само и само да не я усещаш.

Тази сутрин обаче гадостите не ме застигнаха. Може би бяха изчерпали квотата си за тази седмица?! Реших мислено да драсна два бързи реда за уточнение.

Скъпи, Животе!

Продължавай да държиш лайната си далеч от мен.

Send.

Дано го получиш навреме, Чешит, неразбран.

– Благодаря ти, че ме докара – изрече, усетила, че съм се отнесъл нанякъде в мисли.

– Обещах ти, че ще стигнем навреме.

Шоколадовите ѝ къдрици се олюляха около лицето ѝ.

– Днес ще искаш ли закуска?

– Готов съм да утроя поръчката, ако ще получа бонус.

– Бонусът е пудра захар. Как ти звучи?

– Харесвам чувството ти за хумор.

– Най-после някой да го оцени.

– А какво ще кажеш за телефонен номер? – погледът ѝ падна върху мобилния ми, който подавах към нея. Пръстите ѝ пъргаво заиграха по клавиатурата, за да набере цифрите, но начинът, по който прехапваше устни ме наведе на мисълта, че нещо хитрува – Набуташ ли ми служебен да знаеш, че довечера ще те отъркалям на онази ледена пързалка.

Ирисите и се спряха за секунда върху лицето ми, преди отново да ги върне на екрана.

– Не знаех, че ще се виждаме довечера.