С аромат на буря +18

13-БАЯР 🔞

Микаела

Толкова се бях наелектризирала заради всички нелепи теории, които се избълваха на тази среща, че вероятността по мен да започне да протича електричество, беше повече от голяма. Исках най-после този ден да свърши и да дам временна почивка на опънатите си нерви.

Уморено въздъхнах и се загледах в гърба на това вироглаво същество, което вървеше пред мен и зорко оглеждаше залата, през която минавахме. Гъделичкащото вътрешно усещане, че не съм му безразлична, все повече ускоряваше пулса ми и ме караше да се усмихвам. Внезапно, сякаш осъзнал, че изоставам на повече от крачка, той се обърна и захвана дланта ми в своята.

– Баяр – името му се приплъзна с повече нежност, отколкото бях планирала, но пък тези пъстри дълбини, които така силно ме привличаха, ме възнаградиха с топлина и загриженост. – Нека се обадим на Матей и останалите, преди да тръгнем. Не може да изчезнем просто така.

– Ще му се обадя по телефона. Хайде – палецът му нежно замилва горната част на дланта ми с подканващ жест да го последвам. Упорито останах на място, което го принуди да се обърне отново към мен.

– Стига, не е редно така. Нека просто ги потърсим. Моля те – ирисите му поетапно обходиха голямата зала, докато въздъхваше примирено след молбата ми.

– Добре – кратката дума за съгласие изпълзя от плътния му тембър и едва устоях да не се гушна в него.

След минутка открихме малката групичка в близост до бара и докато разменях няколко бързи слова с момичетата, някъде из множеството хора, долових фигурата на Михаил. Думите на брат ми побързаха да превземат съзнанието ми, но си поех дъх и инатливо тръснах глава, за да ги отпратя.

Веднага щом въздишката ми потъна в небитието, познат женски глас дойде от към гърба ми.

– Баяр, я виж ти. Не очаквах да те видя тук.

– Нямам нито време, нито настроение за глупостите ти, Валентина – гласът на Баяр се разнесе нисък, ръмжащ и пълен с предупреждение.

Тактично погледнах към Адриана, търсейки потвърждение в очите ѝ, наистина ли това бе онази Валентина? Онази същата Валентина от Бургас. Няколкото едва забележими кимвания на Ади ми бяха достатъчни, за да спусна клепачи и да отпратя къса молитва за търпение.