26-ПЛАМЕН В процес на редактиране

3.9K 281 51
                                        


Юлия


Дразнещият звънец на фурната избръмча и цялата подскочих. Инстинктивно докоснах стърчащия си корем. Изглеждах така все едно съм погълнала огромна баскетболна топка, притискаща  пикочния ми мехур вече седми месец.

— Казах ти, че ще ти напомня, всеки път се сепваш  — дланите му се раздвижиха по корема ми и нежно го погали.


—  Мхммм... — измънках след думите му,  докато разбърквах салатата —  Когато гледаш Левски – ЦСКА си по-разсеян и от бременна жена. Бихте ли този път?

—  Другия път ще ги смажем.  Да приключва проклетото първенство и да се готвим за следващото.

— Не разбирам. Какво им е на Лудогорец. Те поне винаги печелят — погледнах през рамото си, а за награда получих присвити очи и упрекващ поглед.

—  Това не са дамски чорапи като ги скъсаш да ги захвърлиш. Един път син цял живот син. Падат, бият Левски си е Левски — зъбите му ме захапаха нежно и предизвикаха усмивка на лицето ми. Простенах,  когато болката в стъпалата ми отново се обади.

— Какво има?

—  Каквото обикновено...  краката ми отново се подуват, защото съм дебелана, на чиято тежест едва смогват  — обърна ме бавно към себе си и отново погали корема ми.

—  Не си дебелана и то го знаеш. Изглеждаш прекрасно.

— Кажи го на стъпалата ми.

— Седни удобно на дивана. Ще сервирам и ще ги масажирам, докато чакаме  яденето да изстине —  измънках и поставих ръце около тила му.


—  Винаги ли ще бъде така или този бонус е само докато съм бременна?

— Не прекалявай, глезанке —  устните му докоснаха моите за бърза целувка.

— Не съм.

— Си  — измънка и отново сля устните ни.

— Не съм.

—  Снощи обикалях целия град да ти търся ягоди в 10 вечерта. А преди седмица ти се дояде диня. Как един път не пожела обикновен банан в три след обед — гледаше ме подигравателно с една от онези криви мъжкарски усмивки, които винаги му спечелваха преднина в някой спор.

—  Боже, не е нарочно — погледнах засрамено  и преглътнах тежко. — Виновни са проклетите реклами по телевизията. Не може ли да помислят за всички малки деца и бременни жени, когато рекламират нещо вкусно?

С аромат на буря +18Donde viven las historias. Descúbrelo ahora