С аромат на буря +18

6-ТЕРВЕЛ

Тервел

Притвори устни да каже нещо, вероятно името си, което бях нетърпелив да науча, но повече ме изкушаваше да усетя вкуса ѝ. Прихванах долната ѝ устна в нежния капан на моите, потръпвайки от стенанието, което се отрони от гласните ѝ струни. Стон, който ме накара да затегна прегръдката си и да я притегля още към себе си.

Устните ни се отделяха спонтанно само за да се слеят отново и отново. Суха целувка, от онези, след които не можеш да мислиш за нищо друго. Дори през тениската си усещах допира на гърдите ѝ и пламвах като бенгалски огън в три следобед. Идеята беше да запаля огън в нея, а аз разпалих пожар в мен. Мамка му, толкова беше сладка, че ми трябваше някакво чудо, за да се спра. Дланите ѝ погалиха гърдите ми и тотално изпращях. Всичко, за което мислех, беше вкусът на езика ѝ. Плъзнах моя в устата ѝ и само с върха потърсих нейния. Това близване я извади от омаята, в която беше потънала, и леко се раздвижи, за да се отдръпне. Допрях устните си отново там в ъгълчето, където се срещат долната и горната устна, и гъделичкащо ги потрих в нейните, шепнейки срещу тях.

— Име... телефон.

— Вече получи целувк...

— Само една не стига. Име, телефон – мъжкият ми глад за още от вкуса ѝ ме накара да я прекъсна, преди да довърши, а тази божествена уста благоволи за пореден път да се извие в закачлива усмивка, преди да заговори.

– Нямаш избор, Казанова. – Русите ѝ коси се полюшнаха около овала на лицето ѝ, щом се извърна да погледне встрани. – Полицейската кола е на ъгъла на светофара и силно се съмнявам, че ще се разминеш само с глоба.

Ругатните се заредиха на върха на езика ми в надпревара да бъдат изречени, но се възпрях до:

– Мамка му!

Тя изви ръка зад гърба си и вмъкна дългите си пръсти между моите, за да се освободи от захвата на дланта ми.

– Чаоо – закачливият ѝ шепот се оттласна в лицето ми, преди да раздвижи тези бедра със спираща дъха грация, докато вървеше назад, а аз крачех в синхрон с нея, опитвайки се да не увеличавам дистанцията помежду ни на повече от крачка.

– Чакай, чакай, дай ми две минути. Ще преместя мотора и се връщам.

– Идват... – игривият начин, по който раздвижи пръсти за довиждане, ме накара да застържа със зъби по долната си устна за да обера сладкия вкус, който ми остави допира до нейните.