С аромат на буря +18

2-МАТЕЙ

Матей

Автоматичната врата в сградата на Айти Глобул Варна се отвори и приятната топлина на фоайето ме обгърна. Всяко случайно проскърцване на обувките ми отекваше в широкото пространство, докато вървях към асансьора.

– Добро утро, господин Карамазов – мълчаливо кимах към всеки от служителите на клона. Не че ги чувах, музиката гърмеше в ушите ми, но това беше лесно за разчитане.

Черни дамски обувки на класически тънък ток спряха на крачка разстояние от моите. Погледът ми падна върху тях. Същите, които се поклащаха на раменете ми предишната нощ, за да изпусна парата, след като не успях да овладея откачената си версия 500 за тази седмица и попаднах в поредното сбиване.

Силвана - общата ни асистентка влезе след мен в асансьора. Като казвам обща, не се ограничавайте само до работата. Стресът – модерната болест на XXI век ни беше като първа дружка. Не ни съдете. С Баяр имахме тежки моменти в офиса. Трябваше ни нещо, с което да разпуснем. Сексът – беше нещото, а Силвана. Силвана както споменах наша асистентка. От най-добрите! Но точно сега бях доволен от тапите в ушите си. Спасяваха ме от звучните ѝ речи всяка сутрин за доклади, срещи и прочие. Трябваше ли да започва с това още от асансьора?!

– Матей, чу ли изобщо нещо?

– Карамазов, тук съм господин Карамазов, Силвана – заговорих с равен тон, след като долових гласа ѝ в паузата между песните. Езикът ѝ изпълзя мързеливо и облиза долната си устна.

– Скоро не сме засядали в асансьора, господин Карамазов – ъгълчетата на устните ми се извиха в усмивка.

– Баяр тук ли е?

– Пристигна преди двайсет минути.

– И не заседнахте в асансьора? – намигнах ѝ, усмихнах се широко и я плеснах по дупето.

Не знам дали ние чукахме нея, или тя нас, но и в двата случая беше угодно за всички.

Вратата се отвори и тръгнах към офиса.

Баяр говореше по телефона и хвърляше топка по стената. Хубавото на варненския клон беше, че ние създавахме правилата относно дрескода. Тук нямаше шибани вратовръзки.

– На работа ли беше? – любопитно запита, щом видя логото на пекарната върху пакета със закуски, който подхвърлих към него. Баяр го улови във въздуха.