С аромат на буря +18

11- БАЯР

Баяр

Докато вървях към бара в дъното на ресторанта, където стоеше Матей, улових фигурата на Ивайло точно срещу мен. На лицето му се бе настанила мрачна физиономия и от едно ъгълче на преуморения ми мозък изникна въпросът, дали има напредък относно взривения автомобил. Когато се приближих достатъчно, за да улови гласа ми, приятелски кимнах към него, преди да го попитам.

– Хей, някакви новини относно Микаела? – той забави крачка, спря и ме изгледа от глава до пети с непоколебимо сериозен вид.

Начинът, по който ирисите му ме обходиха ме навя на мисълта, че не ме е разбрал и се опитах да хвърля още малко светлина на думите си.

– Знае ли се кой е отговорен за взрива?

Очите му шареха нервно по мен, сякаш се стараеше да запомни всяка особеност по лицето ми, но поглъщащото мълчание, с което ме замеряше, започваше да ме изнервя.

– Ивайло, гледаш ме така, все едно ме виждаш за първи път. Кажи нещо де!

– С теб ще се разправям после – изпръхтя, преди да раздвижи въздуха около нас и да тръгне натам, накъдето беше тръгнал.

Застинах загледан в гърба му, за да осмисля онова, което изрече и давах всичко от себе си да не се подкачам от думите му.

– Всичко наред ли е? – приятелските нотки в гласа на Матей ме накараха да се обърна.

– Не мисля – измърморих, докато извивах ръка към яката на ризата, за да разхлабя възела на вратовръзката. – Нямам търпение да се прибера, мамка му. Задушавам се. И онази малка вещица отново яхна метлата и отлетя нанякъде. Ще ме побърка. Наистина я бива да къса нерви – показалецът ми се изпъна посока питието стоящо на бара. – Това за мен ли?

– Мъ-хъм – измънка за съгласие и сбръчка чело питащо. – Кой беше този? – разклатих съдържанието в чашата и се загледах в бучката лед плуваща в златистата течност.

– Брат ѝ.

– Значи все пак има брат – шумната ми въздишка освободи солидно място за тежестта, която побърза да се настани в гърдите ми. Отпих глътка и оставих питието обратно на бара.

– Има.

Едва бях изрекъл късата дума, когато с периферното си зрение долових дребна фигура със силно прошарена коса. По-скоро бяла. Възрастният мъж, когото вече познавах като Кристофър, застана вдясно от мен.